Гмуркачките ама – чар, тайнственост и традиция

Япония е известна със своята изключително богата и уникална култура, наситена с традиции, които другите култури са загубили в модернизацията на света. Въпреки че много традиции все още процъфтяват, някои са изложени на риск от изчезване. Една от тях е традицията на Ама гмуркачите – мощен романтичен обичай на свободно гмуркане на жени за стриди, морски водорасли, морски охлюви и други миди, носещи нищо друго освен набедреник и очила.

Първите сведения за Ама (海女 на японски), буквално означаващ “морски жени”, датират още от 750 г. в най-старата японска антология на поезията, Маньйошу. Японският архипелаг е съкровищница, а легендата разказва, че жените от Ама някога са били морски цигани от азиатските морета. Традицията все още се поддържа в много крайбрежни части на Япония, но първоначалните практики на тези голи морски богини до голяма степен са загубени.

В продължение на почти две хилядолетия жените, живеещи покрай японския полуостров, са създали извънредно препитание на гмуркане дълбоко в Тихия океан за рапани, стриди, перли, водорасли и други морски дарове.

Използвайки специални техники, които им позволяват да се гмуркат на дълбочина от 30 метра, те биха задържали дъха си до две минути. След това ама се появяват отново, леко отварят устата си, докато издишват и ниско подсвирват, което наричат изобуе. Те работят до четири часа на ден на малки смени. Японците вярват, че жените са по-подходящи за тази уникална кариера, поради допълнителния слой мазнини, които имат върху телата си, изолирайки ги влиянието на водата по време на дългите им периоди на гмуркане.

Жените са ценени заради тяхната самостоятелна природа и способност да живеят самостоятелно, като по този начин стават по-подходящи за професията. Най-удивителното е възрастта! Някои ама продължават да се занимават с изкуството на гмуркането дори и на осемдесет и прекарват голяма част от живота си в морето.

След Втората световна война, когато туристическата индустрия в Япония започна да нараства, посетителите започват да поставят под въпрос голотата на ама. Независимо дали са били благоразумни и смятали, че гледката е обидна, или са просто любопитни, ама в крайна сметка били принудени да прикрият. Предполага се, че правилата за здраве и безопасност също са допринесли за въвеждането на по-съвременно оборудване в кариерата на ама. Въпреки това, все още има някои ама гмуркачки, които поддържат оригиналната униформа, като по този начин запазват простотата и красотата на ама. Традиционните водолази Ама са носели само фундоши (набедреник) и тенуги (бандана). Имат въже около кръста си, което ги свързва с лодката. Дърпат въжето, за да сигнализират на екипажа си, че са готови да се появят на повърхността.

Когато Микимото Кукичи, японски предприемач в областта на перлената индустрия в Япония, започва своите ферми за перли, той използва опита на гмуркачките ама, за да започне бизнеса си. Микимото е наел ама водолази, за да се грижат за култивираните перли на остров Микимото Перла, близо до град Тоба. Това на свой ред запазва живата традиция на ама гмуркането, въпреки настъпилите незначителни промени. Микимота ама носят бели костюми за гмуркане и използват дървена бъчва като шамандура. За разлика от традиционните ама, които са били свързани с лодка, Микимото ама са вързани за буя с въже и го използват за почивка между гмурканията. Ролята на Микимото ама е била да събират стридите от морското дъно, да изваждат перлите от тях и след това внимателно да ги връщат обратно, за да бъдат защитени от тайфуни, червени приливи и др.

Туристическата индустрия на Mikimoto Pearl е от жизненоважно значение за запазването на традицията на гмуркачките ама, дори и да не е представена така романтично като традиционните ама, но нещата може да се променят за малките крайбрежни села, чиито вековни риболовни традиции и наследство на ама скоро биха могли да останат завинаги в миналото.

Превод от английски – Нина Жишева