Големите хищни котки

Тигърът Шир Хан, пантерата Багура… Опасни и страшни, обичани и мразени, големите котки обитават както легендите, така и саваните и горите.

Произхождащи от семейство на котките, лъвът, тигърът и пантерата принадлежат на рода Panthera, докато леопардът е единствен представител на рода Асупопух. Тези големи “диви зверове”, страшни хищници, имат характерна морфология. Дарено с мощна мускулатура и широки гърди, гъвкавото им и ловко тяло се промъква безшумно до жертвата и извършва впечатляващи скокове. Кръглата им глава има стоманени челюсти и развити кучешки зъби. Ноктите са твърди и се прибират навътре. Сетивата, особено зрението и обонянието, са нащрек по време на лов. Всички хищници убиват по еднакъв начин жертвата: задушават я чрез захапване за муцуната или гърлото.

Хищниците от семейството на котките имат остро чувствто за “собственост”. Те разполагат с ловна територия, приспособена към нуждите им и към преходите, на които са способни. Тази обширна територия се маркира, наблюдава и пази. Чести патрули гарантират спазването на границите. Миризливи белези, дразкотини от нокти по дънерите, както и ревове и ръмжене, предупреждават пришължите за присъствието на домакините.

Преди 15 000 години пещерният лъв, изобразен от наендерталеца или кроманьонеца в пещерите, е бил разпространен в Европа. Преследват неуморно, той изчезва напълно от нашия континент около 300г. пр. Хр. Лъвовете в Персия, Атлас и Сенегал са избити през последните два века. Днес лъвовете живеят главно в Източна Африка, където са под закрила. Има и около стотина на северозапад в Индия, в резервата Гир.

Ягуарът, близък до пантерата, живее в Америка, къдети почти напълно е унищожен от лова и обезлесяването. Зоната му на разпространение се ограничава го Мексико, Аржентина и Амазония. Тази самотна котка се катери ловко по дърветета и се проявява като добър плувеж. Като божество има важно място в митологията на южноамериканските индианци.

Практически изчезнали в Азия, гепардът оредява в Африка, където са останали около 15 000 екземпляра. Обитаваща сухата савана, тази котка с издължен силует е най-бързият бозайник на планетата. Благодарение на дългите си крайници, на извития и гъвкав гръбнак, гепардът с лекота достига до 75км/ч. Рекордът му е 110км/ч, но на къса дистанция. Различава се лесно от пантерата по късните, кръгли уши и особено по черните вадички около муцуната си. Челюстите му не са толкова мощни като на другите котки. Той атакува по-двебна плячка, като гризачи и импала, като преследва стадата им при миграцията на стотици километри. Ловът е на открито. Осъществява се през деня за да се избегне съперничество с другите хищници, които често му отмъкват плячката. Самотната женска сама се грижи за малките докато мъжките ловуват и често живеят на групи.