Децата и чувстото за хумор

Опитайте игра на думи или с някакъв сарказъм на малко дете и вероятно ще получите празен поглед. Бебетата могат да бъдат още по-трудни за впечатление – пренебрегват най-добрите усилия на клоуна, но се смеят на някакво съвсем случайно събитие. Какво намират за смешно в различни възрасти и кога можем да очакваме от тях да схванат неща като сарказъм и ирония?

Моят двугодишен син наскоро започна да ме хваща за носа и да се преструва, че го хвърля в кухненския кош, като се смееше истерично. Може и да не е шега, която вероятно ще се опитам да направя аз на следващата си вечеря, но това показва, че чувството му за хумор се развива.

Основният елемент, необходим за развитието на хумора при децата, е социализацията. Децата трябва да разберат, че споделят опит с друг човек, преди да започнат да създават чувство за хумор. Обикновено правим това, като се смеем и споделяме реакции заедно – процес, който ефективно започва веднага след като новороденото може да осъществи зрителен контакт и да се усмихне. Психологът Лев Виготски вярваше, че хумористичните социални взаимодействия от този тип всъщност улесняват когнитивното развитие на детето.

Въпреки това, на първо място детето трябва да притежава няколко основни когнитивни умения, за да комуникира шеги (освен просто да смешни муцунки). Най-важните от тях са въображението, способността да приеме различната перспектива и езикът. Тъй като тези способности са склонни да се развиват в различна степен у различните деца – и продължават да растат и се променят с възрастта – няма твърда теория, която да може да определи специфични, свързани с възрастта етапи на развитието на хумора.

ЕЗИК

Почти всички видове хумор включват реализация на несъответствие между концепция и ситуация. С други думи, ние се смеем, когато нещата ни изненадват, защото изглеждат неуместни. Да вземем за пример следната шега: „Конят влиза в бар, а барманът казва„ защо е тая дълга муцуна?“ Това е частично забавно, защото конете обикновено не ходят в барове. Но забавлението „защо е тая дълга муцуна“ е забавно, защото първо не разбираме защо конят би бил тъжен. След това изведнъж осъзнаваме, че има две значения на израза – конете наистина имат дълги лица.

Следователно може да изглежда, че езикът е предпоставка за хумор. Бебета без език и по-малките деца с ограничен език обикновено се радват на физически хумор, като например игра на поглед. Но такива прости шеги, включващи по-малко когнитивни умения от езиковите шеги, също са свързани с реализацията на несъответствието. Криеницата има елемент на изненада – някой изведнъж се появява от нищото.

Всъщност много изследователи твърдят, че ключова е комуникацията – и че хуморът всъщност улеснява процеса на изучаване на езика.

ВЪОБРАЖЕНИЕ

Въображението играе голяма роля в откриването на несъответствието. Тя помага на децата да се поставят някъде другаде, да приемат социални роли, които те обикновено не биха и дори да се преструват, че носът им е паднал от тялото.

Въображението започва да се появява при деца около 12-18 месеца. Интересното е, че това съответства на времето, когато децата започват да копират шегите на родителите – като ги правят по-активни в производството на собствената си хумор. Наистина, децата на седем месеца могат умишлено да повтарят всякакви поведения, които предизвикват смях, като например смешно лице или криеница.

Развиващото се въображение е важно за едно дете, което в крайна сметка може да създава свои собствени шеги. Това започва да се случва на около две години, а шегите често се основават на обекти, като например поставяне на бельо на главата или концептуално, като например заявяването, че „прасето казва мууу“.

Когато измислят свои собствени шеги, децата често черпят вдъхновение от това, което научават. Важно е, че това им помага да обработват социалните правила. Например, синът ми често се шегува, че приятелката му Лили “се е изакала на пода”. Това е така, защото в момента усилено го учим да сяда на гърненце и често говорим за акане. Шегуването за това е добър начин да се научат социалните ритуали и емоции, които вървят заедно с този процес – особено при справянето с инциденти.

ПЕРСПЕКТИВА И ИЗМАМА

Друго познавателно умение, което помага на децата да развиват хумор, е разбирането за това как работи умът. Знанието, че различните хора могат да имат достъп до различни знания или умствени състояния и, че някои могат да имат фалшиви вярвания или да бъдат измамени, е важно. Например, когато родителите се преструват, че не знаят за дете, което се промъква, за да ги изплаши, това всъщност е пример за детето, който му показва какво е заблудата.

Някои изследвания показват, че това знание е от решаващо значение за децата да разберат по-сложни шеги, включващи сарказъм и ирония. Едно проучване показа, че някои деца на три години (но обикновено около пет) могат да разберат някои форми на ирония. В експеримента децата гледат куклен спектакъл и били попитани за това, което видяха. Пример за ирония е, когато една кукла чупи чиния, а другата коментира: „майка ти ще бъде много щастлива“. Някои деца се смеят и да разбират, че това не е буквално и че майката въобще няма да бъде щастлива.

Когато децата развиват основно разбиране за другите и въображение, те могат да използват хумора си, за да изследват възможните и действителни емоции. Например, хвърляйки невидима храна наоколо и викайки от радост, „аз съм разхвърлян“ едно дете може да накара един родител да изиграе сценарий, в който да се преструват, че е ядосан. Шегата им позволява да демонстрират гнева безопасно.

Превод от английски – Нина Жишева