Език за всички? Възможно ли е и трябва ли ни?

Според библейската история, разказана в книгата Битие, някога хората говорели един език. Тогава, тъй като тези хора се обединили, за да построят кула във Вавилон, която да прослави собствените им постижения, а не тези на тяхното божество, Бог ги наказал. Той направил така, че човеците започнали да говорят на различни езици, така че те никога повече да не могат да работят заедно и да обезчестяват Бог отново.

Имало ли е само един език, на който всички хора са говорели? Лингвистите не знаят; просто няма достатъчно информация за произхода на езика и има само теории за това как нашите ранни предци са формирали първите си думи и изречения. Дали ранните хора са имитирали звуци, които са чували в околната среда? Дали просто са бърборели, докато някои звуци придобият смисъл? Вероятно никога няма да узнаем, въпреки че лингвистите все още изучават мозъка на бебетата, за да установят дали в главите ни има някакъв „хардуер“ за езика или граматиката.

Една важна теория за развитието на първите езици е свързана с инструментите и ресурсите. Как да бъде обучен някой как да използва инструментите? Това изисква определен, съгласуван речник, както и процеса на споделяне и ресурсите за оцеляване и защита, като храна и подслон. Малки групи от хора, живеещи на близки територии, следователно ще трябва да развият начин да се разбират помежду си, така че им се е наложило да съставят речник и синтаксис, които са еднакви за всички тях. Така че, всяка една група хора в света, вероятно би имала нужда от съвсем различен речник от думи, а оттук езиците биха се развили по различен начин, докато групите са оставали в изолация. Помислете за често цитирания (но погрешен) пример, че ескимосите имат 100 различни думи за сняг, защото те имат много сняг. Но, ако този пример е грешен, съществуват езици, които имат много повече думи за ориз и камили, отколкото, да речем, английският.

Така че тези малки групи от хора, живеещи в изолация една от друга, се споразумяват за имената на своите инструменти и храна и измислят начини да опишат как ще бъдат разделени ресурсите. Но, когато друга група пристигне в района или просто дойде с различни ресурси за търговия, групите трябва да намерят начин да обединят различните си лексикони, за да общуват. Ето как, с течение на времето, са се развили езиците и, тъй като някои групи са завладели други, някои езици са изчезнали.

Пътуването между групи, които говорят различни езици, е било трудно през историята; сега живеем в свят, в който можем да се качим на самолет в Ню Йорк и да пристигнем в Китай часове по-късно. В един глобален свят няма ли да е полезно, ако говорим един език? Някои учени са се застъпвали за приемането на един универсален език, но би било трудно да се намери някаква група, желаеща да се откаже от собствения си език, тъй държат на културата и историята, вградени в него с течение на времето. В края на краищата, англичаните няма да се откажат по-скоро от езика на Шекспир, отколкото испанците биха се отказали от езика на Сервантес. Опитите да се създаде универсален втори език също се провалиха, но дори и да можем да постигнем съгласие за общ език, малко вероятно е той да просъществува век. В крайна сметка, благодарение на влиянието на интернет, езикът се превръща в микс от емотикони и съкращения като LOL.

Превод от английски – Нина Жишева