Ел Таджин, изгубеният град на един загадъчен народ

През последните десетилетия много загубени градове са били разкрити от археолози или изследователи. Един от най-загадъчните е древният град Ел Таджин в щата Веракруз, Мексико. Градът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 90-те години на миналия век, тъй като всички паметници в Ел Таджин, включително и околният им пейзаж, са оцелели почти непроменени през вековете, скрити от човека от тропическата джунгла.

Мистерията на Ел Таджин

Градът е построен и обитаван между 800 г. пр. Хр. и 1200 г. сл. Хр. от една култура, най-вероятно повлияна от олмеките, въпреки че точно кои са те, остава тайна. Някои смятат, че те са били предци на толтеките или че са били клон на могъщите хора от Мая. Някои доказателства сочат, че строителите на Ел Таджин са били предци на хората от Хуастек, които все още живеят в щата Веракруз.

Археологическите доказателства сочат, че градът е бил богат и че е бил столица на царство, което доминирало в голяма част от югозападната част на Мексико. Стоял е на важни търговски мрежи и е бил мултиетнически град.

В най-добрите му времена около 20 000 души са живели в Ел Таджин, главно на околните хълмове. Градът и вътрешността му оцеляват след социалния срив на класическия период, но Ел Таджин продължил да просперира. През 1300 г. обаче градът е завладян от номадски народ, известен като Читимек, който е живял в сегашното северно Мексико. Той бил частично разрушен и изоставен, а жителите установили друг град на известно разстояние. Изоставеният град е известен на толтеките и по-късните ацтеки, и те свързват руините със свръхестественото и царството на мъртвите. След испанското завоевание градът е забравен. Това вероятно е свързано с колапса на хуастекския народ поради войни и болести.

Преоткриването на изгубения град Ел Таджин

Ел Таджин се намира в полу-тропическа планина и наскоро е обрасъл с дървета. Той е бил скрит в гъстата джунгла и е открит едва през 1785 г. от държавен служител, търсещ незаконни тютюневи плантации.

Новината за откриването на изгубения град предизвика сензация, но едва през 20 век градът е бил разкопан. Откриването на петрол отвори зоната за археолози, които заедно с други изчистиха джунглата от изгубения град. Към днешна дата само 50% от територията е разследвана и е обявена за национален археологически парк за защита на многобройните му руини.

Чудесата на Ел Таджин

Най-старата част на града е групата Аройо – площад, заобиколен от подредени стъпаловидни пирамиди, които са били възстановени от пораженията на джунглата. На върха са разположени храмове.

До падането на града площадът е бил използван като пазар, на който има много статуи. Може би най-важната сграда в Ев Таджин е пирамидата на нишите. Пирамидата получава името си от много ниши във всяко ниво и представлява пещери, които символизират портали към подземния свят. Тази конструкция е направена от каменни плочи и е на седем етажа. Състои се от три наклонени страни и една вертикална стена, типична за Мезоамерика.

Това, което отличава тази пирамида, както и по-малките, е използването на полегати подпори. Много експерти смятат, че някога пирамидата е била оцветена в червено и на върха си е имала масивна статуя на божество. За разлика от останалите, Синият храм, наричан така, защото е бил боядисан със син пигмент, няма летящи опори.

Друга важна област е Таджин Чико, който представлява комплекс от сгради, някои от които са административни. Всички те са добре запазени и изработени от каменни плочи.

В града има най-малко 17 игрища, където хората играели игра, която е имала голямо религиозно значение. Смята се, че тази традиция, е извлечена от маите, тъй като губещите в играта били обезглавявани и принасяни в жертва на божествата.

Всяка година през март там се провежда фестивал, посветен на местната култура и музика, а в съвременният град Таджин могат да се видят забележителности като църквата Иглесиас де ла Асунсион.

Превод – Нина Жишева