Животът в сладките води

Застоялите води на езера, блата и локви са заселени различно в зависимост от големината и дълбочината им. Дълбокото езеро съдържа голямо разнообразия от растение и живорни, докато една дъждовна локва в пустинява крие само организми, чийто пълен жикъл на живота не надхвърля няколко дни, докато водата се изпари. В езерата най-богат живот се развива там, където плитките води позволяват на слънцето да огрее дъното.

Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.