Животът на Спартак

Докато спял, змия се увила около шията му. Вместо заплаха, жена му приела това за знак – страховита сила, която ще доведе Спартак до слава или гибел. За този момент обаче, той бил просто роб, един от милионите отвлечени от териториите, които Рим покорил. Те работели в мините, обработвали нивите, или се биели за развлечението на народа.

Спартак бил номадски тракиец, който живял из българските земи. Той служил в римската армия, но бил хвърлен в затвора за дезертьорство. Скоро бил закупен от треньор на гладиатори и бил изпратен да се обучава. Процесът бил изключително тегав. Новобранците трябвало да се закълнат да бъдат горени, вързани, бити и в крайна сметка да умрат от меча. Трябвало да се подчиняват изцяло на волята на господарят им. Но всичкото мъчение не можало да пречупи духа на Спартак. През 73 година пр. Хр., той повел 73 роби да откраднат ножове от кухнята. Извоювали своята свобода на сила.

Когато вестите достигнали до Рим, империята била прекалено заета с война, за да се притеснява за избягали роби. Неразтревожен, претора Клаудиус Глабър поел с армия от 3,000 души към Везувий – убежището на бежанците. Запушили единственият изход. Трябвало просто да изчакат времето да свърши своята работа. Но в тъмнината на нощта, бунтовниците се спуснали по планината с въжета направени от лозя. Те обградили и унищожили армията. Така започнала легендата за този велик гладиатор.

С разпространението на вестите, множество войници дезертирали армиите, и стотици роби избягали от господарите си. Много от тях били необучени в битка, но чрез добре премислени тактики Спартак създал страховит отряд от войници. Опити за отстраняването има от Римската империя и били неуспешни, благодарението на остроумните им стратегии. Спартак вярвал в политиката, че всеки заслужава равен дял от печалбата, което привлякло повече последователи. Рим изпратил два легиона, който били победени, но бунтовниците загубили много от собствените си войници.

Масивната бройка от последователи, които Спартак събрал се оказали трудни за организация. Той решил да премине отвъд Алпите, извън римска територия, където народа ще бъде свободен. Но много от тях искали да нападнат и свалят от власт Рим и се обърнали обратно на Юг към столицата, отказвайки шанса за свобода. Армията била приклещена от римляните, и след множество опити да избягат на лодки, били победени. Спартак умрял в битката, докато 6,000 души били разпънати на кръст.

Макар погрома му, легендарното завещание на робът, който накарал най-мощната империя да трепери, е станало синоним на свобода и смелостта, нужда за да се бориш на нея.

Автор: Мартина С. Попова