Жъвотът на делфините

Извитата му уста образува неустоима усмивка; за него се разпространяват истории още от Древността; подвизите му увличат учените; живее във водата, но не е риба… това е делфинът, разбира се, чието малко, както всички бозайници, дълго време зависи от майка си.

Делгинът принадлежи към разред Китоподобни, като кита, кашалота и морската свиня, т.е. топлокръвен бозайник, дишащ с бели дробове, който ражда своите малки и ги кърми. Съществуват 37 вида делфини, които се отличават помежду си по размера и по местоживеенето (студени и топли морета, реки). Този бозайник превъзхожда рибите в много области: с неоспоримата си интелигентност, със силно развитите си сетивни органи, но съще и с анатомията си, която му осигурява във водата забележителна скорост и ловкост.

Делфинът може да умре, ако в плен е изолиран в басейн. Действително, когато е на свобода, той никога не живее сам. Движи се спред семейна група от няколко възрастни екземпляри, мъжки и женски, без йерархия помежду им, придружени от техните малки. Всички ловуват и играят заедно.

Женската ражда най-често само по едно малко. Майката изтиква новороденото на повърхността, за да поеме първата си глътка въздух. Още с разждането си, малкото може да следва майка си, ако тя не плува много бързо. Кърменето става под водата. Бозките, снабдени с мускули, изтласкват млякото под налягане. То е много хранително: за 2 месеца малкото удвоява теглото си. Кърменето продължава приблизително 16 месеца, а после се заменя с риба. През целия този период майката пази отблизо своето малко. Ако го нападне акула, тя не се колебае да разкъса черния й дроб с мужуната си!

Всички делфини мигрират, за да следват рибните пазажи, с които се хранят, Риби, калмари и ракообразни: това е менюто на делфините. Косатката напада дори китове или своите събратя. Някои учени смятат, че делфинът парализира с ултразвук, излъчват от изпъкналото му чело. Това китообразно е снабдено и с остри зъби, като всички месоядни. Те му позволяват да разкъсва плячката си.