Завоюването на огъня

Човекът е завладял огъня въпреки волята на боговете, гласят много легенди. Наистина за така безпомощния човек във враждебната среда огънят е бил ценен небесен дар. Защото този първи обладян от човека към 400,000 години пр. Хр. енергиен източни ще преобрази завинаги живота.

Преди да овладее огъня, човекът без съмнение се научава да не се бои от него. Естествените пожари, предизвикани от светкавици или вулканични изригвания, го ужасяват и понякога пригонват от жилището. Но привлчен от светлината и топлината, той накрая се осмелява да се доближи до огъня. Човекът събира пламтящи въглени и грижовно поддържа ценния пламък, за да не загасне.

Изглежда, че огънят е постижение на Homo erectus в една епоха, когато Европа е в оковите на голямо заледяване. Наистина останките на най-старите огнища са намерени в Унгария, Франция, Италия и Испания. Огънят е овладян малко по-късно в Китай: пещерата Жукудиан до Пекин разкрива 4 слоя пепел, като единият на места достига 6 метра дебелина.

Макар че липсват доказателства, специалистите смятат, че има два метода: бързо триене на дърво върху по-меко дърво или удър върху парче кремък. Загряването в първия случай или искрите във втория подпалват сухи треви, мъх или гъби. Огънят се поддържа и пази в издълбани в почвата кухини с каменни стенички. Когато липсва дърво, се горят сухи кости.

Животът се организирал около огнищата, разположени в колиби, на открито или в пещери. В големия дневен студ и през ледените нощи пламъците давали топлина, необходима за оцеляване и завладяване на нови територии. Огънят позволил да се удължи денят и да се изследват пещерите. Осветявайки пътя си с лампи, в които гори пазтопена животинска мас, хората пипнешком изследвали тези тайнствени места, които техните наследници ще нашарят с рисунки хиляди години по-късно.