Защо авокадото съществува?

Напоследък сме почнали да консумираме сравнително повече авокадо. И защо не? Вкусни са, полезни са, но едно от най-учудващите неща за тях е, че те все още съществуват.

Преди хиляди години, учените казват, че те са били основната храна на гигантските животни. След изчезването им се предполага, че и авокадото е трябвало да изчезне. Те били спасени от праисторическите фермери. Думата “авокадо” произлиза от ацтеките, специфично думата “ауакатл”, което означава… тестис. Може би се досещате от къде им е изникнало това наименование.

Преди глобалното им популяризиране са били култивирани в Мезоамерика в продължение на хиляди години. Авокадото е плод, но то е малко по-различно от останалите плодове, които бихте намерили в магазина. Плодове като ябълката и портокала са главно направени от вода и захар. В сравнение, авокадото има доста по-малко захар, но повече протеини и мазнини. Те също съдържат калий и фолат, както и витамин C, E и К.

Вместо да съдържа много малки семки като повечето плодове, авокадото има една голяма семка. Те са еволюирали заедно с огромните животни, които ги ядели. Преди хиляди години из Мезоамерика живели мамути, огромни ленивци и броненосци, чиято диета включвала голямо количество авокадо. Те не са можели да разградят семките, но са помогнали да разпространят плодът навсякъде. Колкото по-голяма била семката, толкова повече хранителни вещества ще има потенциалното ново дърво. Това било много полезно особено в джунглата, където високите дървета не пропускат почти никаква светлина до земята.

Но гигантските животни изчезнали преди около 10-13 хиляди години. Това застрашило съществуването на авокадото. По това време обаче човека започнал да превзема териториите, обитавани от изчезналите животни. Хората харесали авокадото също толкова колкото животните преди тях и са имали инструментите, с които да ги изядат и интелекта да разберат как да ги посяват.

Авокадото, което ядем днес е малко по-различни от това, което съществувало през хиляди години. Благодарение на човешката намеса са били подбрани и култивирани със стремеж да се постигне максималната хранителна полза за човека. Големите им семки обаче останали, а те, дори и днес, са толкова лесни за култивиране, че можете да го направите преспокойно у дома.

Автор: Мартина С. Попова