Защо обичаме

Романтичната любов – красива и опияняваща, тежка и болезнена. Често тя е всичко наведнъж. Защо се поставяме в такива емоционално затормозяващи ситуации? Любовта прави ли ни живота значим или е просто решение за самотата? Дали тя е прост трик на биологията, за да ни накара да създадем потомство? Всъщност, нужна ли ни е?

Романтичната любов има цел, която науката и психологията все още не е открила. В историята, някой от най-почитаните философи са представили някои заинтригуващи теории. „Любовта ни прави отново цели.“ Античният гръцки философ Платон проучил идеята, че ние обичаме, за да се чувстваме цялостни. Той споменал в неговите писания за вечеря, където била разказана следната история: Човекът някога е бил създание с четири ръце, четири крака и две лица. Един ден, те ядосали боговете и Зевс ги разделил на две. От тогава, на всеки човек му липсва другата половина.

Любовта е нуждата на намерим човека, който ще ни накара да се чувстваме отново едно цяло.

Много по-късно след Платон, германският философ Артур Шопенхауер заявил, че вярва, че любовта, която е базирана на сексуалните ни нужди, е една голяма илюзия. Той предложил идеята, че ние обичаме защото нашите желания и водят до извода, че друг човек може да ни накара да се чувстваме щастливи. Според него това е грешно. Природата ни примамва, за да ни накара да създадем деца. Шопенхауер смятал, че щом любовта изчезне, това което ни поддържа живи е продължението на човешкото съществуване.

Вярно е, че физически ние сме създадени да създаваме повече от нас. Но без екстазът на страстната любов, сексът става незадоволителен. Страхът от твърдият, жесток живот ни подтиква да създадем високи стени около себе си. Любовта ни помага да се успокоим, да бъдем себе си и истински да се отдадем на някой. Заедно с партньор светът не изглежда толкова страшен. Изграждането на силна връзка с друг ни зарежда с енергия и ни доставя нужната стабилност да се справим с трудностите. От която и гледна точка да се погледне, любовта е неизменна и много нужна част от ежедневието на човек.

Автор: Мартина С. Попова