За охлювите, хората и геологията

За охлювите, хората и геологията

26/12/2018 Off By nina

Гигантските африкански охлюви са сред най-големите земни охлюви в света.

Гигантските африканските земни охлюви са истински сървайвъри. Големи са колкото юмрук, конусовидните им черупки могат да достигнат до шест и половина инча дължина. Ако мястото, където живеят, стане прекалено сухо, те отделят специална слуз върху черупката си и се прибират вътре, където могат да оцелеят в състояние на покой в ​​продължение на месеци. Те често живеят на земята, но могат и да се катерят по дърветата. За безгръбначни живеят дълго време – от пет до седем години – което означава, че са умни. Могат да се промъкнат в капан, да изядат стръвта и след това да излязат от него.

Те са отличници във възпроизвеждането. Всеки гигантски африкански охлюв има както мъжки, така и женски органи, така че всеки път, когато един охлюв срещне друг, те могат да се чифтосат. В краен случай, обаче, един охлюв може сам да се възпроизведе. Броят на оцелелите яйца ще бъде нисък, но всеки един от тези охлюви, ако се държи в изолация, може сам да произведе поколение охлюви. И щом двама от тези самотни охлюви се съберат отново заедно – бум, ще започнат отново да произвеждат стотици здрави яйца.

„Това прави унищожаването им изключително трудно, защото трябва да бъдат изтребени до последния охлюв, казва Ейми Рода, ентомолог на американската служба за инспекция на животни и растения (APHIS). – Те имат невероятни механизми за оцеляване.“

Всички тези техни таланти, включително и нашите собствени миграции, са помогнали на гигантските охлюви бързо да колонизират земното кълбо през последните два века. Те са се разпространили толкова бързо, че могат да бъдат приети за един от определящите маркери на нашето време. Черупките, които оставят след себе си, могат да влязат в геоложкия запис и да оцелеят през вековете, за да кажат в далечното бъдеще „ние бяхме тук“.

Геоложките епохи на Земята се определят от всичко онова, което е успяло да остави трайни следи в земните слоеве. В момента ние много се стараем да оставим след себе си най-странните маркери за нашата епоха – промени във въглеродните изотопи или нитрати, наличието на пластмаси, летяща пепел. Най-обещаващият кандидат в световен мащаб е разсейването на плутоний-239 и други радиоактивни изотопи, които се разпространяват по целия свят и се заселват в земята в зората на ядрената епоха. Навсякъде на планетата този химически знак отбелязва много специфичен момент във времето и ще се задържи задълго.

Досега в този разговор животните и растенията играят по-малко важна роля. В геоложкия запис са необходими внезапни изяви и изчезвания на някои изобилни видове, за да отбележат времевата граница. “Трудно е да се мисли за примери, при които има почти мигновено изчезване на даден вид в световен мащаб или внезапно широко разпространена миграция на вид, който ще съвпадне с средата на 20-ти век.” казва Колин Уотърс от Университета в Лестър.

Но биологичните маркери все още могат да сигнализират за границата на дълбоко човешко влияние върху планетата и те имат някои предимства. Вкаменелостите често могат да бъдат разпознати с един поглед, което ги прави по-лесни за разглеждане на място от радиоизотопите. Има няколко ключови критерия, които създават силни биологични маркери. Животното или растението, каквото и да е, също така трябва бързо да се е размножило (или да изчезнало) по цялата планета. Някои двучерупчести мекотели са добри кандидати. Те имат дебели, лесни за запазване черупки и бързо се транспортират по света, тъй като корабите се придвижват от пристанище към пристанище, а живите нашественици се прилепват към корпусите им или се срупват в трюма. Гигантските африкански охлюви могат да бъдат едни от тях.

Преди двеста години тези охлюви, известни като L. fulica и Achatina fulica в научната литература, са живели само на брега на Източна Африка. От средата на 19 век те започват да се появяват много по-далеч. През 1847 г. са открити в Мавриций, оттам са пренесени в Индия. Около края на века те стигнаха до Шри Ланка и през следващите няколко десетилетия започват да се разпространяват в Азия – до Малайския полуостров, през Тайланд, Виетнам, Южен Китай и Тайван. По време на Втората световна война японските войници пренасят охлювите на тихоокеанските острови, включително Филипините и Нова Гвинея, с намерението да ги култивират като храна – говори се, че сготвени имали страхотен вкус и текстура. До 1980-те, охлювите правят скок през Атлантическия океан от Африка до Карибите и Бразилия. През този век те са се установили в Централна Америка, Аржентина и Куба. Те се считат за един от 100-те най-инвазивни вида на планетата от Глобалната база данни за инвазивни видове. Една неотдавнашна кампания за прочистване във Флорида е елиминирала 168 000 от тях.

Това, мигновено от геоложка гледна точка, разпространение в световен мащаб на охлювите L. Fulica представлява прекрасна причина те да се превърнат в маркер на нашата епоха – обявявайки не само своето присъствие, но и нашето – и как ние, човеците сме променили всичко.

Автор – Нина Жишева