Изящно древноегипетско изкуство на 40 века

Изящно древноегипетско изкуство на 40 века

18/04/2019 Off By nina

На 13 април, Калед Анани, египетски министър на антиките, обяви изключителното откриване на 4300-годишна египетска гробница в Сахара, която принадлежала на благородник, наречен „Хуви“, а стените й били покрити с прелестни стенописи.

Професор Мохамед Мегахед ръководи мисията, открила „гробница Хой“. Според статия в Egypt Today находката е „направена, по време на документирането на колекция от пирамиди, принадлежали на цар Джедаре Исеси“, от края на 25-ти и началото на 24-ти век пр.Хр. – ерата, известна като „Старото царство“.

Репортери от The Times of Israel споделят, че дизайнът на северната стена и входа на гробницата представляват „архитектурен план“ на кралските пирамиди на Петата династия. Огромната гробница, наречена „супер структура“, представлява L-образна постройка и, докато долната част е украсена с релефи, горните варовикои стени са били откраднати за други строителни проекти.

Част от гробницата има низходящ коридор, водещ до вестибюла, а южната му стена води до богато украсено преддверие.

В друга погребална камера в гробницата на Хуви е бил открит унищожения му саркофаг, изработен от бял варовик, както и набор от миниатюрни съдове, изработени от калцит и тъмни камъни. Професор Мегахед открил и човешките останки на Хуви, “между камъните”, както и маслата и смолите, използвани за балсамирането му в подготовка за пътуването му към задгробния живот.

Миналото лято археолозите в Египет откриха и гробницата на една жрица от Старо царство, която също беше покрита със забележително ярки и добре запазени стенописи. Агенция Франс Прес съобщи, че гробницата е на „жрица на Хатор, идентифицирана като Хетпет“, а картините изобразяват високопоставената жрица в различни сценарии с децата си на лов и риболов.

След това през декември 2018 г. министерството на антиките в Египет обяви откриването на още една гробница в Сахара, която според статия във Форбс е „изключително добре запазена гробница на кралски чиновник на име Вахтей, който е живял по времето на петата династия на фараон Неферикаре като помощник и свещеник, и великолепието на неговата гробница отразява този статут.”

Подобно на наскоро откритата гробница Хой, всички предварителни съобщения за пресата са били придружени от зашеметяващи снимки на красиви релефи и стенописи. Но защо египтяните от Пета династия се отдават на такива великолепни произведения на изкуството? Според египтологът Лесли Ан Уордън, доцент по история на изкуството и археология в колеж Roanoke, експерт по Египет в Старото царство „Когато мислим за Египет, ние мислим за фараон, който контролира цялата страна, но това, което става ясно с гробници като това е колко сложна е била бюрокрацията при фараона.“ Това, което тя има предвид, е, че гробниците подчертават многобройните и взаимосвързани роли на отделните хора.

Как старите египтяни са постигнали такива смели и ярки цветове?

Излизайки отвъд въпросите, повдигнати от останките на погребаните в тези гробници хора; къде египетските занаятчии са намирали естествените материали за своя толкова широк спектър от цветове и багри? Според статия за Natural Earth Paint древните египетски художници са били и висококвалифицирани миньори, които са откривали и обработвали различни „земни пигменти, минерали, мед, бронз, сребро и олово“,  поддържали „екстензивни търговски споразумения с чуждестранни доставчици на бои и пигменти. “

Скъпоценни камъни, като Лапис Лазули, били внасяни от Афганистан.  Загрявали оловна руда, от която добивали цветове от бяло до червено. Получавали пигмента „египетско синьо“, червено, оранживо, жълто и кафяво от глини с железни окиси. Ярко жълто – от високо токсични минерал орпимент, бялото – от креда, черното – от въглен, зеленото – от малахит или от оксидирана мед.

Ето защо можем да заключим, че всяка една от тези гробници, открити в Древен Египет, е много повече от нейното съдържание, защото ако вземем предвид изгубените умения, необходими за производството на бои, те са древни капсули, носещи ценните тайни на първите алхимици в света.

Превод – Нина Жишева