Имало ли е цивилизовани динозаври преди нас на Земята

Как да разберем дали на Земята не е имало развити цивилизации, които са се издигали и падали много преди да се появят човешките същества?

Главната заплаха, наречена силурийци, се е развила на Земята преди човечеството – поне според сериала  “Доктор Ху”. Но, ако оставим настрана научната фантастика, как да разберем дали някаква напреднала цивилизация е съществувала на нашата родна планета милиони години, преди да се появят разумни хора?

Това е сериозен въпрос и сериозните учени размишляват за това, какви следи биха могли да оставят тези потенциални предшественици. Те наричат ​​тази възможност Силурийската хипотеза.

Когато става въпрос за лов за напреднали извънземни цивилизации, които биха могли да съществуват в космоса, трябва да се има предвид знанието, че Вселената е на около 13,8 милиарда години. За разлика от това, сложният живот е съществувал на земната повърхност само за около 400 милиона години, а хората са имали развита индустриална цивилизация само през последните 300 години. Този факт създава възможността индустриални цивилизации да са съществували дълго преди нашето съществуване – не само около други звезди, но дори и на самата Земя.

„Аз не вярвам, че на Земята е съществувала индустриална цивилизация преди нашата – не мисля, че е имало цивилизовани динозаври или цивилизовани ленивци”, казва съавторът на проучването Адам Франк, астрофизик в Университета на Рочестър в Ню Йорк. “Но въпросът как биха изглеждали, ако ги е имало, е важен. Как да разберем дали ги е имало? Целта на науката е да зададе въпрос и да види къде води той. Това е всъщност това, което прави науката толкова вълнуваща. “

„Артефакти от човешки или други индустриални цивилизации едва ли ще бъдат открити на повърхността на планетата след около 4 милиона години“, заявяват Франк и съавторът на изследването Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания на НАСА в Ню Йорк. Например, те отбелязват, че градските райони понастоящем заемат по-малко от 1% от земната повърхност и че много рядко се срещат сложни предмети, дори и от ранните човешки технологии. Машина, толкова сложна, колкото механизма Антикитера – който се смята за първия компютър в света от древна Гърция – остава неизвестен до разработването на сложните часовници през Ренесанса в Европа.

„Също така е трудно да се открият вкаменелости от всички същества, които са живели в индустриални цивилизации, добавят учените. Частта от живота, която се изкопава, винаги е изключително малка: от многото динозаври, които някога са живели, например, са открити само няколко хиляди почти пълни изкопаеми екземпляри от “ужасните гущери”. Като се има предвид, че най-старите известни вкаменелости на Homo sapiens са само на около 300 000 години, няма сигурност, дали това са най-старите вкаменелости или съществуват и други, все още неоткрити,“ добавят те.

Вместо това, изследователите предложили да се търсят по-фини доказателства за индустриалните цивилизации в геоложките записи на Земята или други планети. Учените се фокусират върху разглеждането на признаците на цивилизацията, които хората могат да създадат по време на антропоцена, геоложката възраст, характеризираща се с влиянието на хората на планетата.

“След няколко милиона години всяко физическо напомняне за цивилизация може да е изчезнало, така че трябва да бъдат потърсени седиментни аномалии, неща с различен химически баланс, които изглеждат нехарактерни за периода”, каза Франк.

Един от признаците на индустриалната цивилизация може да е свързан с изотопите на елементи като въглерод. (Изотопите на даден елемент се различават  по броя на неутроните, които притежават в атомните си ядра, например, въглерод-12 има шест неутрона, докато въглерод-13 има седем.)

Например, хората, живеещи в индустриални цивилизации, са изгорили изключително количество изкопаеми горива, освобождавайки повече от 500 милиарда тона въглерод от въглища, петрол и природен газ в атмосферата. Изкопаемите горива в крайна сметка произтичат от растителния живот, който преференциално абсорбира повече от по-лекия изотоп въглерод-12, отколкото по-тежкия изотоп въглерод-13. Когато изгарят изкопаемите горива, те променят съотношението на въглерод-12 към въглерод-13, което обикновено се среща в атмосферата, океана и почвите – ефект, който по-късно може да бъде открит в седиментите като намеци за индустриална цивилизация.

В допълнение, човешките индустриални цивилизации също са открили начини за изкуствено “фиксиране на азота” – т.е. да прекъснат мощните химически връзки, които държат азотните атоми заедно по двойки в атмосферата, използвайки получените единични азотни атоми за създаване на биологично полезни молекули. Мащабното прилагане на азотни торове, генерирани чрез фиксиране на азота, вече се открива в определени седименти, отбелязват учените.

Освен това, антропоценът предизвиква масово изчезване на голямо разнообразие от видове, което е видимо във фосилните данни. Промишлената дейност на човека може също да се окаже видима в геоложката документация под формата на дългоживеещи синтетични молекули от пластмаси и други продукти или радиоактивни отпадъци от ядрени оръжия.

Една луда идея, която силурската хипотеза повдига, е, че краят на една цивилизация може да посее семената на друга. Индустриалните цивилизации могат да задействат мъртви зони в океаните, причинявайки органични материали (от труповете на организмите в зоните) да бъдат погребани, което може да се превърне в изкопаеми горива, които могат да подкрепят нова индустриална цивилизация. „Тези цикли могат да бъдат видени в геоложкия запис“ – казва Франк.

В крайна сметка, мислейки за въздействието, което една предишна цивилизация има върху Земята “може да ни помогне да разберем какви ефекти може да видим на други планети или какво се случва сега на Земята”, каза Франк.

Превод от английски – Нина Жишева