Инките – погубената цивилизация

Най-голямата пред-испанска цивилизация в Северна и Южна Америка е била империята на инките, а от столицата Куско владетелите, известни като Сапа инка (Кечуа за „единственият инка“), контролирали огромна територия, известна като Тахуантинсуйо, която се простирала на юг от днешна Колумбия и на запад до днешна Аржентина. Специалистите отдавна спорят за произхода на инките, тъй като съществуват два противоречиви мита за произхода им, които разказват за две отдалечени места. Сега двама учени са разрешили този дългогодишен спор след изследване на ДНК от съвременни потомци на императорите на инките.

Двата мита за произхода на инките

В статия на AFP.com се съобщава, че „интересът към организационните умения на инките и тяхното майсторство в инженерството” е накарало учените Рикардо Фуджита и Хосе Сандовал от университета в Лима San Martin de Porresit, да разрешат спора кой от двата мита за произхода на инките е по-точен.

Едната история твърди, че кралското семейство на инките произхожда от полубожествена двойка, която пътувала от езерото Титикака на север до Куско, в района на Пуно (съвременна Боливия), а втората разказва за група полу-божествени братя, произхождащи от планинска пещера, разположен в района на Пакаритамбо, близо до Куско.

Може ли ДНК-тестът да уреди спора?

Фуджита и Сандовал създават генетичен профил на потомците на владетелите на инките, като се опитват да „разкрият дали съществува уникален патриарх на инките“ Фуджита споделя пред репортери на АФП. „Това е тест за бащинство, но не между баща и син, а между народи“.

Изследваните проби от ДНК са събрани от плацента на местата, споменати в митовете, и “След три години проследяване на генетичните отпечатъци на потомците” учените успяват да потвърдят, че и двата мита за произхода са базирани на действителността! Сандовал съобщава, че двете легенди са “действително свързани” и обобщава:

“Заключението, до което стигнахме, е, че аристокрацията от Тахуантинсуйо произхожда от две линии, едната в района на езерото Титикака, а другата около планината Пакаритамбо в Куско.”

Родовият път на инките

Инките са разработили модерни селскостопански системи и са натрупали такъв излишък от ресурси и богатство, че са имали време да създадат огромни каменни храмове, пътни мрежи и градове, включително обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Мачу Пикчу, популярен планински връх и храмов комплекс в днешно Перу.

Инките са използвали познанията си по астрономия, за да записват минаващото време и да наблюдават движението на Млечния път и планетите от храма на Слънцето в Куско, който се е смятал за „пъпа на земята“. От това свещено място са били наблюдавани и астрономическите условия по време на ключови етапи от селскостопанските цикли. Тези наблюдения били митологизирани в истории, които разказват за движенията на съзвездия и планетарните формации, осигуряващи успешното културно предаване на важна информация за оцеляване по време на социални промени, промени в режима и естествени катастрофи.

ДНК и митове

Най-големият проблем, пред който били изправени учените преди откритията на Фуджита и Сандовал, е фактът, че испанските конквистадори са изгорили всички писмени документи на инките през 1532 г. Само шепа испански мисионерски свещеници са записали и са опитали да тълкуват митовете за създаване на инките и въпреки че йерархията на духовете, боговете и богините е сравнително добре разбрана, истинския произход на народа на инките е загубен във времето.

Сега, когато учените са открили физическия произход на владетелите на инките, те възнамеряват да отидат много по-назад във времето, за да тестват ДНК на древни реликви, като мумии. Фуджита каза пред репортерите, че сега търсят къде „най-преките потомци на инките са погребани, за да проследим историята им” и че са се стремили към “най-пълната картина за произхода на най-важната пред-испанска цивилизация.“

Ако двамата учени успеят да съберат и след това да аналзрат ДНК от мумифицирани предци на инките, те ефективно ще стартират цяла нова област на археологическите и антропологичните изследвания, но точно пред тях стои стена – испанските конквистадори не само са унищожили писмените паметници, но са изгорили и мумиите преди да разтопят златните им ковчези.

Автор – Нина Жишева