И замириса на трева… ммм

Ако човек е израснал на село, веднага го разпознава: сладък, остър мирис на трева, окосена на ливадата. Още с проникването в ноздрите ни, ароматът веднага напомня за свеж  зелен цвят. Но какво наистина миришем, когато вдишваме аромата на прясно окосената трева? И защо го харесваме толкова много?

Химически казано, тази класическа миризма на тревата е въздушно преносима смес от въглеродни съединения, наречени летливи съставки на зелените листа, или ЛСЗЛ. Растенията често освобождават тези молекули, когато са повредени от насекоми, инфекции или механични сили – като косачка за трева.

Растенията произвеждат леко различни форми на ЛСЗЛ в зависимост от това какво се случва с тях, казва Иън Болдуин, еколог ботаник и директор-основател на Института за химическа екология “Макс Планк” в Йена, Германия. В проучване от 2010 г., публикувано в списанието Science, той и колегата му Силке Алман от Университета в Амстердам установиха, че тютюневите листа, които били надупчени и натрити със слюнка от насекоми, отделяли различен букет от летливи съединения от листата, които били напръскани с вода.

ЛСЗЛ са достатъчно малки, за да се понесат във въздуха и да доплуват до ноздрите ни. В някои случаи те могат да бъдат открити на повече от една миля от растението, откъдето са произлезли. Други видове, като насекоми, които ядат растения и хищници, които ядат тези насекоми, са изключително чувствителни към различни аромати на ЛСЗЛ. Например, Болдуин и Алман открили, че хищните Geocoris бръмбари са привлечени от ЛСЗЛ, освободени от растения, любима храна на вредител, наречен тютюнев рог. С други думи, специфичният мирис на околните растения показва на хищниците, че наблизо има закуска.  

Хората обикновено не ядат трева или насекоми по нея, но ЛСЗЛ, които тревата освобождава, не са толкова различни от тези на растенията, които намираме за вкусни. Това означава, че имаме основателни причини да сме чувствителни към тях. “Почти всички пресни зеленчуци имат някакъв свой ЛСЗЛ букет”, казва Балдуин за Live Science, а плодовете могат да освободят молекулите, когато омекват и мембраните вътре в тях се разпадат. През еволюционната история използвахме тази информация, за да познаем кога нещо е узряло“ – каза Балдуин.

Според Балдуин, не съществува нищо специфично, което кара тревата да ни мирише по-хубаво от другите растения. Но ние я косим, ​​наранявайки много растителни тъкани наведнъж и освобождавайки концентриран облак от ЛСЗЛ. С около 16,3 милиона хектара тревна площ в съседните щати, косенето често е най-добрата възможност да усетим свежата, зелена миризма, която естествено свързваме с ядливите растения. Хората, които живеят в близост до чайни плантации в Китай, могат да получат същото чувство от аромата на чайната реколта, каза Болдуин.

Самите растения също могат да разпознаят и да отговорят на тези въздушни аромати, добави Балдуин. Ако букетът от ЛСЗЛ показва, че съседните растения губят своите цъфтящи върхове, например, растението може да прехвърля захар и други ресурси към корените си и далеч от цветята. Това свежда до минимум потенциалните загуби в централата и може да му помогне да порасне отново по-късно. Както казва Балдуин, тревата “ще отговори с очакване, че косачката ще дойде там.”

Болдуин е открил, че този ефект, наречен бункероване, може да започне само за няколко минути след атаката на първото растение. С други думи, докато косите от единия край на тревата към другия, тревата от другата страна може да ви усети, че идвате и да се подготви за последващото възстановяване.

Превод – Нина Жишева