Какво и къде е Раят?

Моята благочестива баптистка баба веднъж шокиращо призна, че в напреднала възраст от 93 години тя не иска да ходи на небето. – Защо? – попитахме? “Е, мисля, че ще е доста скучно просто да седиш на облаци и да пееш химни през целия ден”, отговори тя.

Марк Твен със сигурност би се съгласил с нейната оценка. Негови са думите, че човек трябва да избере „Рая заради климата, ада заради компанията“.

Повечето от нас имат някаква концепция за рая, дори ако тя е формирана от филмите. И въпреки че не е толкова сложно като библейските идеи за ада, библейската концепция за рая също не е особено проста.

Като учен от Новия завет Паула Гудер пише:

“Невъзможно е да се твърди категорично какво казва Библията за рая … Библейските убеждения за небето са разнообразни, сложни и течни.”

Какво е Раят?

В християнската традиция небето и раят са свързани като отговор на въпроса „къде отивам, когато умра?” Идеята за мъртвите, които са на небето или се радват на рая, често носи огромен комфорт на опечалените и надежда за страдащите или умиращите. И все пак небето и раят първоначално са били повече за това къде живее Бог, както не и последен пристан на праведните.

Първият ред на Библията гласи, че небето е създадено заедно със създаването на земята (Битие 1). Това е преди всичко Божието обиталище в библейската традиция: паралелно царство, където всичко действа според Божията воля. Небето е място на мир, любов, общност и поклонение, където Бог е заобиколен от небесен двор и други небесни същества.

Библейските автори са си представяли земята като плоско място с преизподнята долу (царството на мъртвите) и купол над земята, който я отделял от небесата или небето горе. Разбира се, ние знаем, че земята не е плоска и тази тристепенна вселена няма смисъл за съвременния ум. Въпреки това, концепцията за небето (където и да се намира) продължава в християнската теология като място, където Бог обитава, както и богословските твърдения, че този свят не е всичко, което съществува.

Другата основна метафора за Божието обиталище в Библията е Раят. Според версията на Лука за разпъването на кръста, Исус разговаря с мъжете от двете му страни, докато чака да умре, и обещава на съседния кръст „днес ще бъдеш с мен в Рая“.

Позоваванията на Рая в Библията вероятно се дължат на влиянието на персийската култура и особено на персийските кралски градини (paridaida). Персийските оградени градини били известни с красивото си разположение, разнообразието на растителността, красивите огради и мястото, където кралското семейство можело спокойно да се разхожда. На практика те били рая на земята.

Райската градина в Битие 2 е поразително подобна на персийския кралски двор или Рая. Той има изобилие от водни източници в реките, които минават през него, плодове и растения от всякакъв вид за храна и е бил „приятен за окото“. Бог обитава там, или поне посещава, и разговаря с Адам и Ева като цар в царска градина.

В големите митични истории, които съставляват Библията, хората са изхвърлени от Едем заради непокорството си. И така, започва разказ за човешкото отделяне от божественото и как хората намират пътя си към Бога и Божието жилище (Рая). В християнската традиция Исус е средство за завръщане.

Великденската история

Великденското събитие, което християните празнуват по света по това време на годината, е за възкресението на Исус след насилствената му смърт на кръста три дни по-рано. Възкресението на Исус се възприема като обещанието, което е възможно за всички хора – възкресение за вечен живот с Бога. Това, разбира се, е въпрос на вяра, а не нещо, което може да бъде доказано. Но помирението с Бога е в основата на историята на Великден.

Последната книга на Библията, Откровения, обединява идеята за небето и Рая. Авторът описва видение за ново, новосъздадено небе, слизащо на земята. Не бягство от тази планета, а утвърждаване на всичко, което е създадено, материално и земно, но сега изцелено и обновено.

Това последно библейско виждане за небето много прилича на Райската градина – пълна с Дървото на живота, реките, растенията и Бога – въпреки че този път тя е и един огромен, мултикултурен град. В това, което по същество е завръщане в Едем, хората се примиряват с Бога и, разбира се, един с друг.

Небето или Раят в Библията е утопично виждане, предназначено не само да вдъхнови вяра в Бога, но и да се надява, че хората могат да въплъщават ценностите на любовта и помирението в този свят.

Превод – Нина Жишева