Как монасите създали жестомимичният език

Древногръцкият философ Аристотел твърди, че „глухите хора във всички случаи са също прости (необразовани), защото не е възможно да се научат да четат или пишат. “

Борбата срещу този предразсъдък започнал през Възраждането. Първият човек, на когото се приписва създаването на официален език на знаците за хора с увреден слух, е Педро Понсе де Леон, испански бенедиктински монах от XVI век. Неговата идея да използва езика на знаците не е съвсем нова идея. Американските индианци използвали жестове на ръце, за да общуват с други племена и да улеснят търговията с европейците. Бенедиктинските монаси са ги използвали, за да предават съобщения по време на ежедневното им мълчание.

Вдъхновен от тази практика, Понсе де Леон адаптира жестовете, използвани в неговия манастир, за да създаде метод за обучение на глухите да общуват, проправяйки пътя за системите, които сега се използват по целия свят.

Въз основа на работата на Понсе де Леон, друг испански духовник, свещеник и лингвист Хуан Пабло Бонет, продължил да проучва нови методи за комуникация. Бонет критикува някои от бруталните методи, които са били използвани, за да накарат глухите да говорят: „Понякога те се поставят в бъчви, в които да се чуе гласът. Тези насилствени мерки по никакъв начин не постигат целта.”

През 1620 г. той публикува първата оцеляла работа по образованието на хора с увреден слух. Бонет предлага глухи хора да се научат да произнасят думи и постепенно да конструират значими фрази. Първата стъпка в този процес е това, което той нарича демонстративна азбука, ръчна система, в която дясната ръка прави форми за представяне на всяка буква. Глухият ще се научи да свързва всяка буква от азбуката с фонетичен звук. Системата имала своите предизвикателства, особено когато се изучавали думите за абстрактни термини, или нематериални форми като „за“, „нито“, или „все още“.

Благодарение на развитието на официалните езици на знаците хората с увреден слух могат да имат достъп до говоримия език в цялото му разнообразие. Много от съвременните световни системи за подпис имат различни правила за произношение, ред на думи и граматика. Новите визуални езици могат дори да изразяват регионални акценти, за да отразят сложността и богатството на местната реч.