Как се е появила Луната?

Как се е появила Луната?

09/07/2019 Off By martha

Телата в космоса (звезди, планети, метеорити…) имат тенденция да се приближават едни до други: това е притегателната сила. Тази сила зависи от разстоянието между тях и от масата им (количеството вещество, което ги издражда).

Колкото една планета е по-тежка, толкова повече тя “привлича” по-леките тела. Когато изпуснем предмет, той пада надолу, привлечен силно към центъра на Земята, която е много по-голяма. Тъй като Луната е по-малка от нашата планета, нейната притегателна сила е по-малка. Ето защо тя не може да задържи като Земята малките частици газ, образуващи нашата атмосфера. Когато метеоритите падат на Луната, нищо не може да ги спре. Обратно, когато падат на Земята, те се забавят, а след това изгарят в атмосферата: тогава в небето могат да се видят падащи звезди…

Тъй като на Луната няма въздух, няма и най-малка следа от живот: нашият спътник е пустиня.

Луната не грее със собствена светлина: ние можем да я видим, защото Слънцето я огрява. Но докато тя описва обиколката около планетата ни, като показва все едно лице, Земята продължава по “пътя” си около Слънцето. То, като огромен и далечен прожектор, не осветява Луната по еднакъв начин.

Когато си наблюдаваме на небето, оставаме с впечатление, че Слънцето и Луната имат еднакви размери. Въпреки това Луната е много по-малка, но е и по-близко го Земята. Това е достатъчно, за да имат златния диск на деня и сребърният на нощта видимо еднакви диаметри. Ако Луната мине точно между нас и Слънцето, нейният диск може напълно да покрие слънчевия: това е слънчевото затъмнение. Тогава настъпва мряк през деня! Но това се случва много рядко, защото “маршрутът” на Луната около Земята е наклонен спрямо “пътя” на Земята около Слънцето. Луната следвателно минава по-често отдолу или отгове на лъчистата звезда. Лунните затъмнения обаче са по-чести. Тогава Земята скрива слънчевите лъчи и хвърля сянка на Луната, а ние минаваме от пълнолуние към пълен мрак!

Знае се, че Луната и нашата планета са на една възраст. Но не може със сигурност да се докаже как двете са се образували прези 4,55 милиарда години. Измислени са много сценарии. Отначало се смята, че Луната се е “откъснала” от Земята, докато последната, все още много гореща, бързо се е въртяла около себе си: без кора, планетата ни се е деформирала и е изхвърлила малка топка, превърнала се в естествен спътник на Земята.

Но изследването на пробите, взети от Луната и различни от земните отхвърля тази хипотеза. Според друга хипотеза Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, после при пореминаване близо до Земята е започнала да се върти около нея. Но тази версия не отговаеря на изчисленията на астрономите за положението и скоростта на нашата планета и нейния спътник. Днес се смята, че Луната се е образувала от космичен удър с Земята.