Канджурът, написан с 9 “скъпоценни камъка”

Будизмът е основан преди две и половина хилядолетия в Индия от Сидхарта Гаутама Буда (санскрит за “пробуден”). Подобно на практикуващите индуизма, будистите вярват в концепцията за прераждането и единственият начин да се избегне този вечен цикъл на прераждане е чрез постигането на Просвещението. След като постигна състояние на Просвещението, докато медитирал под дървото Бодхи, Буда прекарва следващите 45 години от живота си, обучавайки много други да постигнат просветление. Тези учения на Буда били събрани от неговите последователи. Една такава компилация е тибетският Канджур.

Преди идването на будизма тибетците практикували форма на шаманизъм, наречена Бон. От 6-ти до 8-ти век будизмът бавно прониква в този планински район. Ученията на Буда са преведени на тибетски, но окончателната му компилация е постигната едва през 14-ти век. Това довело до създаването на тибетския будистки канон, който се състои от Канджур, от „преведените думи (на Буда)“ и от Тенджур, „преведените трактати“. Заедно тези творби образуват една от трите основни канонични колекции на будистката литература в света, а другите две са китайският канон и палийският канон.

На Канджура са правени много копия и днес в Националната библиотека на Монголия в Улан Батор се съхраняват над 10 различни екземпляра.

Едно от тези копия е Канджур, написан с 9 скъпоценни камъка, което е единственото подобно копие в света. Мастилото, използвано при писането на този Канджур, е направено буквално от скъпоценни камъни. Девет вида „скъпоценни камъни“, а именно злато, сребро, корал, перла, седеф, тюркоаз, лазурит, мед и стомана, първоначално били стрити на прах и поставени в чаши, отделно за всеки „камък“. Прясна вода от планински извор или дъждовна вода била смесена със специални сладки лепила, козе мляко и добавена към чашките, за да се получи мастилото. След това, с помощта на четка за рисуване, изработена от косми от самур, мастилото се използвало за писане ввърху обработена черна хартия. В допълнение към текста, в Канджур има и картини. Тези образи са рисувани в съответствие с художествената традиция на Занабазар и се казва, че “веднага дава спокойствие и възхищение на всеки, който ги гледа.”  

Казва се, че самите изображения съответстват на стенописите на манастира Ерденезу в Каракорум, Монголия, по отношение на цвета, хармонизацията и описанието. Например, за мастило, произведено от мед, се казва, че върви добре с хартия със златист цвят, а мастило, произведено от сребро, се казва, че върви добре със смарагдово-зелена хартия. Накратко, това показва дълбоките познания, които монголците са имали относно хармонизирането на цветовете и може би богатството, необходимо за производството на такива скъпи мастила. От 2013 г. Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световна памет

Най-интересното в Канджура е фактът, че религията има голямо влияние върху действията на човечеството. Въпреки че не може да се отрече, че много от тях са убивали и били убити в името на религията, не бива да се пренебрегва фактът, че религията е тласнала и художествените способности на човечеството до неговите граници. Макар че Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, може да изпълва своите наблюдатели незабавно със страхопочитание като извисяващите се готически катедрали на Европа, това артистично изразяване на божественото е наистина впечатляващо, когато се вземе предвид количеството ценни материали, необходими за производството на мастилото, и количеството време, необходимо за писане на текста и рисуване на изображенията. Накратко, Канджурът е свидетелство за артистичните способности на човечеството и мотивационната сила на религията.

Превод – Нина Жишева