Китайският император, направил теракотените войници

Китай вече имала дълга история по времето, когато нейните страни били обединени под първия си император. Селищата в долините на река Яндзъ се превърнали в селскостопанска цивилизация. Между пети и трети век пр. Хр., известно като период на воюващите страни, най-малко седем кралства се борили за надмощие в източен и централен Китай. Държавата Цин, базирана в равнините Сичуан, в крайна сметка печели през 221 г.пр.Хр. под ръководството на безмилостния цар Джън. Победоносният монарх си е дал титлата Цин Ши Хуанди (259–210 г.пр.Хр.), първия император на Цин.

С свирепа сила, Ши Хуанди започнал да формира разнообразните си територии в единна китайска империя. Той разделил земите на 36 командни района, всеки от които се контролирал от губернатор, военен командир и императорски инспектор. Той премества стотици хиляди влиятелни семейства в столицата Сианянг, където може да ги наблюдава внимателно. Оръжията били конфискувани и разтопени. Била издадена нова имперска валута. Теглото и мерките били стандартизирани. Императорът наредил китайски писмен вид да бъде униформен, така че всички думи със същото значение в различните езици на страната да бъдат представени от едни и същи символи.

Ши Хуанди брутално потисквал несъгласието. Според някои сведения, 460 учени са били събрани и екзекутирани, а текстовете, които са използвали, за да критикуват правителството, са конфискувани или изгорени. Гражданите от всички звания били насърчавани да се информират един за друг; осъдените за престъпления са екзекутирани, осакатени или подложени на тежък труд.

Не е изненадващо, че авторитарният император е бил обект на няколко опита за убийство. Може би в отговор Ши Хуанди станал обсебен от идеята за безсмъртието. Както пише Съма Циен, неговите съветници му казали, че билките за безсмъртие няма да проработят, докато той не може да се движи незабелязано. Съответно той построил пътеки и коридори, свързващи неговите дворци, за да може да се движи в невидимост. Без съмнение най-голямата мегаломания на неговите проекти била огромната му гробница и погребана орда от теракота, построена с огромни разходи от 700,000 принудени работници. Хилядите фигури в истински размер включват пехотинци, стрелци, колесници с коне, чиновници, слуги и дори артисти, като музиканти и силни мъже.

Войниците са носили следи от ярка боя, която някога ги е оживяла. Макар и оформени от стандартизирани фигури те очевидно били завършени на ръка, така че нито една фигура не изглеждала еднаква. Древната армия била разположена на изток от некропол около гробницата и трябвало да стои на пост по време на задгробния живот на императора. Фигури на акробати и музиканти забавляват императора през вечността. До този момент, императорите са били погребвани със истинските тела на слугите и армиите си. Ши Хуанди променя тази традиция, като използва ръчно направени реплики на всички хора, които е искал да го позледват в задгробният живот.