Кой е унищожил Великата Александрийска библиотека?

Унищожаването на голямата Александрийска библиотека се приема като една от най-големите загуби на древния свят. Почти един милион документи от Асирия, Гърция, Персия, Египет, Индия и много други мощни цивилизации по онова време са украсявали рафтовете й. Никога не са открити следи от библиотеката, но историческите документи говорят за неговата опустошителна смърт.

Възходът на Александрия

Александрия, един от най-големите градове на древния свят, е основан от Александър Велики след завладяването на Египет през 332 г. пр. Хр. След смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., Египет остава под управлението на един от неговите лейтенанти, Птолемей. Именно при Птолемей новосъздадената Александрия идва да замени древния град Мемфис като столица на Египет. Това бележи началото на възхода на Александрия.

И все пак, никоя династия не може да оцелее дълго без подкрепата на своите поданици и Птолемеите били наясно с това. По този начин ранните царе на Птолемеите се стремят да легитимират своето управление чрез различни начини, включително поемайки ролята на фараони, основавайки гръко-римския култ на Серапис и ставайки покровители на науката и ученето, добър начин да се покаже богатството на човека. Именно този патронаж довежда до създаването на великата Александрийска библиотека от Птолемей.

През вековете Александрийската библиотека е една от най-големите и значими библиотеки в древния свят. Великите мислители на епохата, учени, математици, поети от всички цивилизации идват да изучават и обменят идеи. Почти 700 000 свитъка изпълняли рафтовете. Въпреки това, в една от най-големите трагедии на академичния свят, библиотеката бива изгубена за историята и учените все още не са в състояние да се споразумеят за това как е била унищожена.

Теория 1: Юлий Цезар

Може би един от най-интересните разкази за нейното унищожение идва от разказите на римските писатели. Според някои автори Александрийската библиотека е била случайно унищожена от Юлий Цезар по време на обсадата на Александрия през 48 г. пр. Хр. Плутарх, например, представя нещата така:

Когато врагът се опитал да откъсне флота на Юлий Цезар, той бил принуден да отблъсне опасността, като използвал, а той се разпространил от корабостроителниците и разрушил голямата библиотека.

Този въпрос обаче е съмнителен, тъй като Музейонът в Александрия, който е бил точно до библиотеката, е останал невредим, както е било споменато от географа Страбон около 30 години след обсадата на Александрия от Цезар. Въпреки това Страбон не споменава самата Александрийска Библиотека, като по този начин подкрепя твърдението, че Цезар е отговорен за изгарянето му.

Обаче, тъй като библиотеката е прикрепена към Музейона, а Страбон споменава последната, е възможно библиотеката да е съществувала още по времето на Страбон. Пропускането на библиотеката може би може да се дължи или на факта, че на Страбон може би не му се е налагало да споменава библиотеката, тъй като той вече е споменал Музейона, или че библиотеката вече не е център на науката, която някога е била, идеята за „бюджетните съкращения“ изглеждат все по-вероятни. Освен това се предполага, че не библиотеката, а складовете в близост до пристанището са съхранявали ръкописи, унищожени от огъня на Цезар.

Теория 2: Християните

Вторият възможен виновник биха могли да са християните от 4-ти век след Христа. През 391 г., император Теодосий издава указ, който официално забранява езическите практики. По този начин Серапеумът или Храмът на Серапис в Александрия е разрушен и превърнат в християнска църква. Смята се, че много документи са били унищожени по време на процеса. Това обаче не е била Александрийската библиотека, нито пък библиотека от какъвто и да е вид, въпреки че се смята, че храмът е съдържал около десет процента от документите на Александрийската библиотека.

Никакви древни източници не споменават за унищожаването на която и да е библиотека през този конкретен период от време. Следователно, няма доказателства, че християните от 4-ти век разрушили Александрийската библиотека.

Теория 3: Мюсюлмани

За последен възможен извършител на това престъпление може да се приеме мюсюлманският халиф Омар. Според тази история някакъв „Джон Граматик” (490–570) пита Амар, победоносния мюсюлмански генерал, за „книгите в кралската библиотека”.

Отговорът бил – „Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; и ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги!“

Има поне два проблема с тази история. Първо, не се споменава никаква библиотека, само книги. Второ, това е написано от сирийски християнски писател и може да е измислено, за да опетни образа на Омар.

Мистични останки

За съжаление, археологията не е успяла да допринесе много за разкриването на тази мистерия. В началото папирусите рядко се срещат в Александрия, вероятно поради климатичните условия, които са неблагоприятни за запазването на органичния материал. Второ, останките от самата Александрийска библиотека не са открити. Това се дължи на факта, че днес Александрия все още е обитавана от хора и археолозите могат да извършват само спасителни разкопки.

Макар да е удобно да се обвинява един човек или група хора за унищожаването на това, което мнозина смятат за най-голямата библиотека в древния свят, възможно е нещата да не са били толкова прости.

Възможно е библиотеката изобщо да не е изгоряла, а може би е била постепенно изоставена с течение на времето. Ако Библиотеката беше създадена за показване на богатството на Птолемей, тогава и неговият спад би могъл да бъде свързан с икономически спад. Тъй като Птолемеевият Египет постепенно запада през вековете, това може да е оказало влияние и върху състоянието на Александрийската библиотека. Ако Библиотеката е оцелял през първите няколко века след Христа, нейните златни дни биха били в миналото, тъй като Рим станал новият център на света.

Превод – Нина Жишева