Космическо гробище – WTF?!?

Тази история спокойно може да послужи за основа на епичен, фентъзи, сценарий за това как група учени от НАСА попадат на таен код в остатъчен материал, закодиран от непознат разум. Гмурвайки се в океана за да го намерят и разшифроват, те попадат в цял подводен свят на мистични същества, живеещи под водата и комуникирайки на ниво, доста превъзхождащо човешкият разум….

СТОП. Това е научна статия. Със сценарият да се занимава Стефан. Колегата Спилбърг, имам предвид (който съвсем случайно, вчера май беше рожденик…) Подходящо е и като тема за размисъл на Джеймс Камерън…Та…нека поговорим малко за това космическо гробище. Зарежете битовите си проблеми за малко и елате да се гмурнем  из непознати дебри, ноооо, преди това ще се изстреляме в Космоса. Готови, 3, 2, 1… Старт.

Повече от 15,5 хиляди изкуствени спътника  се въртят около Земята. Това са  военни устройства, метеорологични станции и комуникационни и телекомуникационни спътници. Всичко това за скрап, рано или късно попада на Земята, на определено място на нашата планета.  Когато сателит или орбитална космическа станция генерира собствен ресурс, има само два начина да се премахнат от орбитата. Ако сателитът има много висока орбита, тогава инженерите ги “тласкат” по-нататък в космоса, в така наречената орбита на “гробището”. Намира се на няколкостотин километра над орбитата на най-експлоатираните сателити. Следователно вероятността от сблъсък на необходимите устройства с ненужните се намалява до почти нула. За спътниците, които се въртят надолу по повърхността на планетата, е по-добре и по-икономично да се забави скоростта им и да им се позволи да паднат обратно на Земята. Ако сателитът е малък, той ще гори и напълно ще се разпадне в атмосферата, също като стотиците метеори, падащи на планетата всеки ден. Но ако сателитът е голям, се  изпраща в океана далеч от всички острови и континенти, където устройството,  няма да навреди на никого.  Такова място в океана съществува и географите го наричат ​​”океански полюс на недостъпност”. Станцията се намира в най-отдалечената точка на Антарктида.  

Къде е космическото гробище – на 4800 км. от източното крайбрежие на Нова Зеландия и на 3,600 км. от западното крайбрежие на Чили, в южната част на Тихия океан, се намира Nemo Point. Най-близките острови са на разстояние от 2688 км.  Ако изведнъж се окажете тук (което е малко вероятно, предполагам), тогава няма да видите абсолютно нищо, освен  безкрайните води  на Тихия океан. За да видите гробището на космическия кораб, трябва да слезете до дъното на океана. Тук всички световни космически агенции изпращат ненужните вече сателити.  Това място започва да се нарича “Точката на Немо”,  в чест на известния капитан Немо и едноименният му герой. Името означава и “никой” на латински и е много подходящо за такова отдалечено и почти недостъпно място на планетата. 

От 1971 до 2016 г. в Point Nemo са погребани 263 космически станции и кораби. На 23 март 2001 г. след 15 години експлоатация космическа станция Мир, с тегло 143 тона, е потопена на това място. При спускането си,  станция Мир се разпада в атмосферата, фрагментите ѝ се разпръскват над 1500 км. и 100 км. ширина.

Точката на Немо е толкова далече от сушата, че най-близките хора са … астронавти. Най-близките населени места на Земята, са на хиляди километри. Вярно или не, през 1997 г. океанографите записват мистериозен шум на 2000 км. източно от Point Nemo. Смята се, че това е звукът на сблъсъците и разрушаването на айсбергите. В тази област се наблюдават натрупвания на боклук, главно пластмасови отпадъци.

Специалистите твърдят, че практиката, приета от международната общност за оползотворяване на космически отломки с помощта на товарни кораби, не причинява никаква осезаема вреда на екологията на планетата. 

Искрено се надявам да е така.

източник снимки: Google 

автор: Тезджан Ферад – Джани