Кратка история на татуировките в Япония

Татуирането е най-ниско оценената форма на изкуство в съвременна Япония, чрез демонизацията от векове и забраните върху хората с татуировки, изгнаници в собствената си страна, недопускани до много плажове, басейни и обществени бани. Основното оправдание за тази злоупотреба е свързано с Якдуза и тяхната склонност към мастилото за тяло; корените на тези отрицателни нагласи могат да бъдат проследени до 17-ти век, когато престъпниците са били татуирани като форма на наказание.

Обаче подобно обяснение за дългогодишната враждебност на Япония към татуировките в най-добрия случай е опростяване – и в най-лошия случай съвсем неправилно. Вместо да се насочват към извършителите на престъпления, японските забрани срещу татуировки в миналото са били насочени към работническата класа, жените и етническите малцинства, а днес носителите на пълна татуировка все по-често и по-скоро са обикновени граждани, отколкото престъпници.

Историята на телесните модификации чрез татуиране в Япония е дълга и жизнена, датираща от периода Джомон, когато глинени фигурки са били моделирани с белези, които модерните историци интерпретират като татуировки или скарификация.

Краят на периода Едо (1603-1867) е златната епоха на татуиране. По това време Япония е под военна диктатура, управлявана от самурайски елит, който затваря страната от външния свят и налага строга социална йерархия върху населението.

Тези лидери са държали в здрава хватка както правата, така и художествените изрази на долните класи, особено търговците, чието нововъзникващо богатство е заплашвало да наруши властта им. Напрежението е било най-очевидно в Едо (Токио), където се раждат някои от най-известните изкуства в Япония: Кабуки, Укийо (гравюра върху дървени плоскости) и черната овца на Едо, татуиране.

И трите стила на изкустов се развиват редом едно с друг и често се припокриват. Кабуки редовно включва герои с големи татуировки – герои, които впоследствие художници изобразявали върху дърворезба в своите портрети и реклами за тези драми. Такива образи са били копирани и преувеличени от самите татуисти.

Това взаимодействие на умения издига изкуството на татуирането до нови висоти. Сред обитателите на Едо, които искат да бъдат татуирани с големи татуировки са пожарникарите, които търсят защитни символи на шаран или водни дракони и онези, които работят почти голи в горещите лета като дърводелци  и носачи на паланкини.

Но това не се харесва на управляващия елит и татуировките са заклеймени и до днешен ден.