Луи XI – кралят с желязна десница

“Ако поживея още малко… в кралството ще има само един обичай, едно тегло и една мярка… Ще обуздая както трябва тези хора от Парламента… Ще изградя голяма полиция в кралството.”

Това са думите на Луи ХI, кралят с желязна десница, който връща силите на победилата англичаните Франция, излязла опустошена от Стогодишната война. Той я насочва по пътя на модерната държава.

Роден в Бурж на 3 юли 1423г., в разгара на войната, Луи XI прекарва детството си в строгия замък Лош, далеч от родителите си. От най-рано детство става стидетел как кралството губи територии и се опустошава от англичани и бургундци. На 14 години отива при баща си и участва в битките срещу врага. От 1447 до 1457г. мъдро управлява областта Дофине, която получава като първороден син на краля, оттук произлиза и титлата дофин.

Когато Луи се качва на трона през 1461г., той е готов за властта. Усвоил е търпението, правилата на дипломацията и способността да оценява противниците си. Той иска да продължи преустройството на кралството. Започва жестока борба срещу коалицията на големите феодали, отхвърлящи властта му, и отстранява важни лиця. С хитрост и насилия той подчинява амбициозната френска аристокрация.

Луи XI най-често е описван като жесток и безскрупулен крал. Наистина той е властен и хирът: също като паяк, който тъче търпеливо мрежата си. Но освен това е много благочестив, способен както на щедрост, така и на жестокост, смел, но предпазлив: управлява мъдро, като предпочита преговорите пред война.

Много активен, непрекъснато в движение, Луи XI улеснява подема на търговията, ингустрията, отпуска свободни на градовете, създава пощата, покровителства разработването на мините за въглища, олово, сребро. Копринената индустрия е въведена в Тур и Лион. Лион, заедно с Париж, става град на кригопечатането. Кралят помага за създаването на панаири и насърчава замеделието: около градските центрове се изрират лозарски и зеленчукови насаждения.

Луи XI налага властта си с желязна десница. Пречупва непокорните съдии, нарушава при нужда законите, прибягва към насилствени метод, умножава произволните арести. Възползва се от слабостта на папската власт, за да контролира духовенството и да наложи своите кандидати за важните длъжности. За да поддържа вече постоянната армия, нарастащия брой на чиновниците и да купува “приятели” на Франция, той прибягва до постоянни данъци: помощи (такси върху стоките), данъци върху солта и върху имотите на простолюдието. Определя пазмера им по стоя воля и с тежка ръка!