Маорите – чудната и ценна култура от края на света

08/02/2019 Off By nina

Нова Зеландия е едно от последните места на Земята, населени от човека. Когато мегафауната на плейстоцена е изчезнала другаде по света, Нова Зеландия все още е обитавана от хищни птици, обект на ловуването на ранните маорски заселници. Предците на маорите са се заселили в едно от последните девствени места на Земята и продължили да се адаптират към новата среда, докато светът все още се е променял.

Произход на маорската култура

Вероятно маорите произхождат от Източна Полинезия близо до островите Сосайъти и южните острови Кук. В маорските легенди родината им е място, наречено Хавайки, което изглежда най-малкото полумитично. В митологията на маорите това е дом на боговете, както и мястото, където хората отиват след смъртта.

Маорите за първи път пристигат в Нова Зеландия около 1300 г. сл. Хр. или малко по-рано. Откакто Нова Зеландия или, както я наричат ​​маорите – Aotearoa, представлява югозападния край на света, познат на полинезийците от 13-ти и 14-ти век, маорите смятат себе си за хора, живеещи на края на света.

Историята на ранните маори

Когато маорите пристигнали, Нова Зеландия е била покрита с гори, населени с първобитни зверове. Било по-хладно от полинезийската им родина и някои от културите им, като хляб, кокос и банани, не можело да бъдат отглеждани там. Първите заселници се установили по брега и се изхранвали от лов на птицата моа и тюлени. По-късно навлезли и в горите.

До 18-ти век маорите установяват стабилни селскостопански общности в цяла Нова Зеландия и се разделят на племена, наречени “иви”. Социалната им йерархия се оглавява вождове, стоящи над обикновените граждани и робите. Тохунга, свещениците им, също понякога формирали своя отделна класа. През това време са били създадени много важни понятия, които и до днес определят до известна степен маорското общество и религия.

Историята на маорите след пристигането на европейците

Маорите започват сериозна търговия с европейците през 19-ти век. Някои от най-важните стоки, които маорите купували, били свинете и картофите. Те бързо скоро станали част от храната им, заедно с традиционните храни като кумара, пикопико и каренго. През 1840 г., след договора от Вайтанги, Нова Зеландия става британска колония. Маорите отначало се съпротивляват, но постепенно са сломени и загубват голяма част от земята си, заета от европейските заселници.

В началото на 20-ти век маорите започват да съживяват своята култура и да се интегрират в Пакеха – бялото европейско общество, без да губят своето наследство. В момента в света има над 500 000 маори. Повечето от тях живеят в градските райони. По-ранните движения от 20-ти век за съживяване и запазване на маорската култура до голяма степен дават резултат. Маорското изкуство, езикът и устната традиция днес процъфтяват заедно с житейските пътища на Пакеха.

Религията на маорите

Традиционната религия на маорите е била политеистична. Маорите вярвали, че светът е създаден от боговете, атуа. Техният пантеон включвал, наред с други божества, небесен баща, земна майка, бог на горите и бог на война. Тане, богът на горите, играе важна роля в създаването на хората. Той прави първата жена. Тохунга са посредниците, чрез които атуа и духовете общуват с човешкия свят. Тохунга са отговорни и за правилното провеждане на свещените ритуали за добруването и прехраната.

Дърворезба на Тане – върховен маорски бог

През колониалния период много маори приемат християнството. В средата на 19-ти век много християни-маори използват своята вяра като оправдание за съпротивата срещу британското правителство, тъй като британците отнемат земите им незаконно.

Култура, изкуство и татуировки

Традиционните арт форми в древното маорско общество са тъкане, скулптура, татуировки, танци и пеене.

Особено важна маорска артформа е та моко – татуировката. Та моко се състои от спираловидна конструкция, направена от канали или белези, нарязани в кожата. Този вид татуировка произлиза от траурните ритуали. С течение на времето тя се превръща в индикатор за състоянието. Мъжете имат татуировки по цялото си лице, докато жените – само по брадичката. Първоначално са използвали резци, изработени от птичи кости. По-късно са заменени от метални длета, които от своя страна, след Първата световна война, са заменени от игли.

Маорските танци

Двете други важни и тясно свързани арт форми в маорското общество са песента и танцът. Често срещан пример е хака. Хака е клас танци, включващи живи движения с тялото, придружени от пеене и енергични вокализации. Има няколко различни вида хака, които се различават по стил и форма, в зависимост от предназначението им.

Хака може да се извършва без оръжия, за церемониални цели или да мотивира групата да изпълни дадена задача. Може да се използва и като боен танц, като в този случай често се ползват оръжия. Традиционният боен танц на маорите се изпълнява от воините, които нарочно правят грозни физиономии и издават страшни звуци, докато танцуват, за да плашат и деморализират врага.

Бъдещето

Маорите са една от многото местни култури, които са успели да се запазят и развият значително добре след европейската колонизация. Дори и два века след пристигането на Пакеха, маорите са запазили много аспекти на своята култура и продължават да се увеличават и да влияят в новозеландското общество.

Превод от английски – Нина Жишева