Мартеници

22/02/2019 Off By djani

Всъщност с годините разбирам, че преди настъпването на празника, още през февруари, улици, магазинчета, сергийки, търговците оцветяват в шарени бели и червени мартеници. Парадоксално, но не е ли вярно, че по-дълго време висят по сергии и щандове, отколкото по ръцете и дрехите ни…?!? Не знам… извън шегата, да се фокусираме върху конкретната тема. Мартеничките.

С настъпването на пролетта, хората по цял свят се изпълват с очаквания и празнуват пролетта, а ние в България на 1 март отбелязваме „Баба Марта”. Освен, че малки и големи се окичват с така симпатичните мартенички във всякакъв вид, форма и размери, има хора, които ги връзват на домашни котки и кучета. В малки населени места, хората дори ги поставят на агнета, жребчета и т.н. Защо пък не?!? Нали са за здраве?!? И дори къщите се украсяват с мартеници.

Класическата мартеница се прави от червени и бели нишки на прежда. В съвремието се използват какви ли не материали, например – кожа, мъниста или друг материал.

От древни времена, мартеничката се счита за амулет, който предпазва от зли духове. Днес почти всички тези “традиции” са забравени и сега това е предимно атрибут на пролетта. Но и сега се вярва, че ако през март носите мартеница, ще бъдете здрави през цялата година.

Може би най-популярната легенда е свързана с хан Аспарух. Той имал четирима братя и една сестра Калина. Докато Аспарух завладявал много земи, братята се разпръснали, а Калина останала в Праболградската земя (намира се на територията на съвременна Русия).

Веднъж той седял под едно дърво, на което имало лястовица. Тя попитала Аспарух защо е толкова тъжен, на което той отговорил, че има богатство и власт, но никой не може да донесе вест от Калина.

Лястовицата отговорила, че познава Калина и семейството на хана, и отлетяла. Тя летяла без почивка три дни и три нощи, седнала на рамото на сестрата и ѝ разказала за брат ѝ Аспарух. В отговор, Калина изпратила съобщение до брат си – откъснала най-красивите цветя от градината си, вързала ги с червени и бели конци, които вързала на лястовицата, която отлетяла обратно. Лястовичката намерила хана в момента, в който отбелязвал създаването на нова държава – България.

Тя му дала цветята и му разказала за Калина. Ханът бил възхитен, наредил да се празнува този ден – 1 март с цветя, вързани с тъкани от бели и червени нишки, а подаръците започнали да се наричат „мартеница“.

Оттогава те напомнят за Аспарух, първият български хан, и символизират края на зимата и пристигането на пролетта, както живота и здравето.

Хората носят мартеници за определен период от време. Казват, че мартеничката може да бъде премахната, когато човек види щъркел. След това се завързват на цъфтящи дървета, така че през новата година да има реколта.