Мисия учител – мисия възможна!!!

Без излишно думи, днес искам да ви представя вдъхновението за тази рубрика. Жена, която е достоен пример за възхищение и подражание. Учител, за когото професията е истинска мисия.

Уважаеми читатели, днешният главен герой се нарича Анелия Събева.

Джани: Здравейте и благодаря, че приехте поканата ми за интервюто. Като начало как бихте описала себе си за читателите?

Г-жа Събева: Родена съм и живея в едно малко добруджанско градче което се казва Дулово. Работя като детски учител и всеки един ден  е зареден с много емоции, предизвикани от  децата. В личен план имам две пораснали деца и един внук на година и пет месеца, който ме кара да започвам денят си с усмивка.

Джани: Учителската професия е благодарна или неблагодарна?

Г-жа Събева: Като всяко едно нещо в живота, учителската професия си има тъмните и светли страниІ Зависи от кой ъгъл ще погледнеш. Ще започна с думата Неблагодарна – неблагодарна е, защото обществото е настроено срещу гилдията на учителите, защото системата я прави такава, защото в педагогическите специалности попадат хора, които нямат желание да практикуват тази професия. А дали е благодарна решава времето.

Джани: Ако върнете времето назад, бихте ли избрали пак това за собствено призвание или бихте се занимавали с нещо друго?

Г-жа Събева: Много пъти във времето съм си задавала този въпрос, когато съм заставала срещу някаква трудност професионално, но отговорът ми е бил един и същ- щях да избера пак да съм детски учител, защото много обичам децата. Те са много чисти – като бистър планински поток и много, много искрени. Те са страхотен барометър за отношенията на възрастния към тях. Улавят със сетивата си много лесно кога възрастните са фалшиви. Всички тези дребни на пръв поглед неща са ме накарали да избера професията на детския учител и да не съжалявам за избрания път.

Джани: Вие сте инициатор на ваша вътрешна библиотека в градината. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.

Г-жа Събева:  Приятно ми е да говоря за този мини проект, който разработих през 2016 г. и продължавам да го разработвам, и днес с новата група деца, която съм поела. Всичко започна с инициативата на БНТ за национална седмица на ”Голямото малко четене”. Аз обичам да чета, така че реших да провокирам и моите родители от групата да го направят като четат приказки на своите деца вкъщи. Мислех си предизвикателство ли е днес глагола ЧЕТА за хората? Реших да направя подвижна библиотека в групата. Помолих всеки един родител да закупи по една книжка на детето си и да я донесе в групата. Всяка книжка се поставяше на място, което се вижда от всички родители.Те започнаха да следят заглавията и да се стремят да не се повтарят книжките. Когато всички закупиха книжките, обясних на родителите, че те могат да вземат книжки за вкъщи, за да четат на своите деца. Сложих една тетрадка и те там записваха взетата книжка, а след това отбелязваха, че са я върнали. Всичко е на взаимно доверие без да следя кой взема и кой връща книжките. От начало родителите бяха доста скептично настроени, но децата им показаха, че им харесва да се вземат книжки от импровизираната ни библиотека, така че им показаха какво да правят. Днес, когато групата е нова ние продължаваме с нашата библиотека, но вече с нови книжки. С новите родители сме планували сега през пролетта да направим къщичка на детската книжка и да я поставим на детската площадка в центъра на града.

Джани:  Имало ли е случай, в който учениците ви или родителите да направят изненада специално за вас?

Г-жа Събева:  В професионалното си пътуване съм имала такива моменти, в които съм се чувствала специална, благодарение на отношението на родители и деца към мен. Говоря за времето, когато са излезли от Детската градина и са станали много големи момичета и момчета.

Джани: Според вас има ли нещо в системата, което ако се промени ще бъде по-лесно за всички?

Г-жа Събева: Думата Система би трябвало да означава подреденост, организираност, последователност, но за  съжаление в нашата образователна система не е точно така. Последните години не ми е ясно защо каруцата се поставя преди коня. Пишат се наредби, а после се променят и ред още такива неща. Ако се поиска мнението на учителя практик, наистина промените, които могат да се направят в образователната ни система ще са в полза на децата.

Джани: Какво бихте препоръчали на младите си колеги? Кои качества трябва да притежава един млад човек, за да е достоен за професията учител?

Г-жа Събева: За да станеш учител не е необходимо да имаш само диплома. А  трябва да обичаш децата и да разбираш техният език и чувства. Трябва да имаш сърце за тях.

Джани:  Дулово е малко място. Не е ли тясно за човек като вас с такъв мироглед, познания и визия?

Г-жа Събева: Дулово е малко градче, в което се живее доста скучно. Да, но на мен ми е много хубаво, защото моите приятели и колеги  правят денят ми интересен и приятен. Срещам се с приятели и познати, с които мога да споделя впечатленията си от хубава книга, от интересна статия, в която става дума за възпитанието на децата, да отидем на театър, макар че в Дулово се случва доста рядко. Не са и малко моментите, в които имам възможност да отида и на организирани професионални срещи извън Дулово и да се срещна с колеги от други населени места, с които си обменяме идеи. Скоро имахме среща с колеги от град Тутракан, които ни запознаха с играта ДАР ПЛЕЙ – много е интересна и възпитателна. Няма да разказвам за нея, само ще кажа, че първо възрастния трябва да се научи да я играе, а след това да я предложим на децата.

Джани: Пожелайте нещо на читателите на „Зелен Свят”.

Г-жа Събева: За да сте щастливи, не погубвайте детското във себе си!

източник снимки: личен архив

за вас разговаря: Тезджан Ферад – Джани