Мистерията на баклавата част 1-ва

Кажем ли баклава, съзнанието веднага асоциира пищно отрупани маси, тежък аромат, сладострастни изкушения, дори танци… Аз дори чувам тихата музика и подрънкването на гривните около глезените на танцьорките олюляващи ханш пред владетеля… Мистичният сладък вкус от векове наред опиянява с вкусовите си качества, а тези които го приготвят, сякаш се състезават кой ще изкуши повече народ. За щастие, в съвремието лесно може да си осигурим баклава, дори у нас вече има турски сладкарници, има екскурзии на съвсем достъпни цени до съседна Турция, но в краен случай всеки има поне един приятел турчин, в чиято рода мистична баба познава тайните на сладкото изкушение наречено баклава. Аз имам спомени от детството си как въпросната баба (за протокола – пада се леля на майка ми) идваше вкъщи седмица преди Байрама, цялата къща се пълнеше с жени, които омазваха цялата къща в брашно (всъщност ползваха нишесте за разточването на корите), женски кикот и пикантни клюки. Баща ми като един предвидлив представител на отегчената мъжка раса се изнасяше някъде за целия ден. След което впечатляващият брой кори (около 40 на брой) се разстилаха по предварително постлани с чисти кърпи-покривки, поръсени с нишесте и известно време съхнеха и не дай Боже някое от нас децата да направеше грешката да доближи скъпоценните кори, толкова фини и полупрозрачни… Повярвайте ми, не искате да чувате женския вой от лагера на жените… Колкото и упорито да се навъртах наоколо не ми се даваше да пипна точилката.
„Ще се научиш, има време” – казваше възрастната леля и с това спорът за нея приключваше. След известно време с ритуално спокойствие тя започваше да ги реди, после ги поливаше с разтопено уханно масло, поръсваше с орехи… И накрая след последната кора, хващаще един нож, и помагайки си с една кибритена кутийка ги режеше и сгъваше на триъгълници… После идваше най-мъчителната част за нас децата, защото след изпичането им те стояха скрити в очакване на празника, а ние с брат ми обикаляхме като озверели вълчета покрай стаята, в която стояха тавите с баклава. Накрая на заветният ден, майка ми великодушно ни даваше да ближем от сладкия сироп по лъжицата… Едва дочаквахме да попият от сиропа и заклевахме майка си да не раздава цялата баклава.
Сега след като намерите някаква салфетка да попиете течната част, разтекла се около зяпналата ви уста, ще ви разкрием малка част от историята и разбира се класическа рецепта за тази божествена кулинарна симфония.
/Следва продължение/

източник снимка: Pinterest

автор: Тезджан Ферад – Джани