Наистина ли Нерон е свирил, докато Рим е горял

Днес Нерон е запомнен като един от безумните и лоши императори на Римската империя. Въпреки това, тази репутация може би му е била несправедливо създадена, тъй като някои от историите за неговата бруталност вероятно са били съставени от древните автори, подобно на медийната пропаганда, която виждаме днес. Една такава история е тази, че Нерон свири на цигулката, докато Рим изгаря във Великия пожар през първи век.

През нощта на 18 юли 64 г., избухва пожар в търговския район на града. Силните летни ветрове разпалват огъня, пламъците бързо се разпространяват по старите сухи дървени сгради на града. Според историка Тацит, огънят бушува в продължение на пет дни, преди да бъде окончателно потушен. От четиринадесетте района на Рим четири били недокоснати, три били унищожени, а седем бяха силно повредени. Тацит е единственият римски писател, жив през този период, с изключение на Плиний Стари, който пише за пожара. Има, обаче, послание, за което се предполага, че е от Сенека Младши до Св. Павел, което изрично посочва щетите, причинени от огъня – според него само четири блока инсули (тип жилищна сграда) и 132 частни къщи са били повредени или унищожени. Все пак човек би могъл да постави под съмнение мотива на Сенека Младши, тъй като тези цифри са дадени в контекста за екзекуцията на християните, които били обвинени, че са подпалили пожара. По този начин се подчертавало несправедливото наказание, наложено срещу християните.

След пожара бързо се разпространяват слухове за причината. Както се споменава, Нерон е планирал изграждането на своя велик дворец, Domus Aurea, но е трябвало да изчисти голяма площ, за да настани дворцовия комплекс. Така той уредил огън да избухне, за да изчисти аристократичните жилища по склоновете на хълма Палатин и радостно да свири, докато наблюдава огъня, обхващащ Рим. Той, разбира се, се нуждае от изкупителна жертва за действията си, затова обвинява християните, заради тяхното апокалиптично убеждение, че Рим и светът ще свършат с огън. Това довело до активна кампания срещу тях. И огънят, и преследването на християните се превръщат в определящ образ на неговото управление. Но каква част от тази история всъщност е вярна?

Според Тацит Нерон е бил в Антиума (около 60 км южно от Рим), когато пожарът избухнал в Рим. Това означава, че не е било възможно Нерон да седи и да гледа града докато е изгарял. Въпреки това Тацит признава, че Нерон се е появил на частна сцена и изпял „Мехура на Илион“ като сравнение между сегашното нещастие в Рим и бедствието, което сполетяло древна Троя. Тацит обаче отхвърля историята като просто слух, разпространен сред масите. Този слух може би е правдоподобен, тъй като Нерон е бил известен в края на краищата като човек, който се интересува от сценичните изкуства.

Забележете, че Тацит не споменава никакви музикални инструменти. Дори, ако Нерон наистина е изнасял представление по време на пожара, най-вероятно то не е знаел за него и нямаше да свири на цигулка. Най-малкото, защото цигулката е била изобретена доста по-късно, може би в 11 век. Ако Нерон все пак наистина е свирил на нещо, то инструментът най-вероятно е бил ситра, древногръцки струнен музикален инструмент, вид лира.

Предполаганата липса на загриженост на Нерон за Рим, докато градът горял, е останала в съзнанието ни, откакто за пръв път слухът тръгва. Но Тацит дава съвсем различен отчет за действията на Нерон, когато научил за Великия пожар. Според Тацит Нерон отворил кампуса Мартис и обществените градини за хората, които загубили домовете си. Освен това той издигнал временни структури и дори отворил своите градини, за да подслони поданиците си. За да ги нахрани, той внесъл храна от Остия и от съседните градове, а цената на царевицата била намалена. Независимо от това Нерон пак остава в историята като безмилостен и жесток император.

Този преднамерен опит за очерняне образа на Нерон може да се дължи на факта, че хората, които са писали историята на Рим, не са били много доволни от него. Въпреки че Светоний и Касий Дий твърдят, че жителите на Рим празнуват смъртта на Нерон, Тацит рисува по-сложна картина. Според него, висшата класа, благородството и сенаторите се радвали на смъртта на Нерон. За разлика от тях, по-ниската класа и робите оплаквали смъртта му, защото чувствали, че той носел техните интереси присърце. Освен това, двама бъдещи императори, Ото и Вителий, ще използват паметта на Нерон, за да получат подкрепата на римския народ. Така може да се каже, че негативният образ, който имаме днес за Нерон, може да не се дължи изцяло на злото на самия император, а отчасти на историците, които са писали неблагоприятно за него.

Това ни води и до въпроса колко от това, което знаем за Нерон, наистина е вярно. Например, според популярните сведения, Нерон с удоволствие хвърлял християни на кръвожадни зверове, докато той и неговите гости наблюдават как християните горят на колове в градината му. „Сибилският оракул“, книги 5 и 8, написани през 2 век, твърдят, че Нерон е антихрист и дори се предполага, че числото 666 в книгата Откровение е кодът за Нерон.

Бруталността на Рим и неговите императори са добре познати и подробно записани. Дали обаче тези ужасни деяния, като преследването и избиването на християните, са били приписвани на Нерон въз основа на факти, или историята е била манипулирана от онези, които са искали да я използват, за да спечелят и упражняват властта? Днес историците продължават да търсят отговори на тези въпроси и докато разкопките на двореца му продължават, все повече се появява информация за Нерон и света, който той управлявал.

Превод от английски – Нина Жишева