Непознатото турско кафе

Харесвате ли кафе? Ние сме луди по турското.

То има невероятен баланс на горчивина и сладост, а във вкуса му буквално се усеща майсторството на приготвянето, което се е усъвършенствало през вековете.

Предлагаме ви няколко интересни факта, които доказват, че турското кафе си заслужава всяка гореща глътка.

Турското кафе всъщност не е турско.

Открито е в Етиопия през 15-ти век. В Турция е донесено от Йемен. Но европейците са научили за кафето от турците и затова го наричат ​​турско.

Тайната на приготвянето му.

За приготвянето на турско кафе са необходими три компонента – кафе, вода и захар. Всичко това трябва да се сложи в специален съд за приготвяне на кафе – джезве – и се готви на слаб огън.

С каймак или без каймак?

Няма турско кафе без каймак! Колкото по-голям и по-плътен е каймакът, толкова по-вкусно е кафето.

Вода.

С кафето задължително се сервира и чаша със студена вода. Има три исторически причини:

• първо, ако гостът пие вода, той дава сигнал на домакинята, че е гладен и доставя храна на масата;
• второ, водата помага за почистването на устата;
• трето, за да разбере дали кафето е отровено, към него е добавено малко вода: ако започне да се разпенва, не е възможно да се пие кафе.

Гледане на кафе.

Тази практика съществува и сега. В Турция има специални мобилни приложения: можете да направите снимка на утайката от кафе, останала по чашата и да пратите снимка на специален човек за да ви гледа на кафе.

Солено кафе.

Това е дълга традиция: ако едно момиче не е искало да се ожени, по време на сватовство тя поръсвала сол с кафе. Но сега традицията се е променила и пиенето на солено кафе е отговорност на всеки младоженец.

Кафе с локум.

Това е друга традиция: ако гостът харесва начина, по който са го посрещнали и почерпили, той трябва да изяде парченцето локум, което са му поднесли с кафето.

Положителни свойства.

Турското кафе е силен антиоксидант. Помага за повишаване на кръвното налягане, намалява риска от рак и помага при главоболие.

Турското кафе е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Превод – Нина Жишева