Нещо повече от риба

Делфините са разпространени във всички морета и океани по света: ако по-голямата част живеят в тропическите океани, делфинът на Комерсън предпочита само студените северни води. Голямата косатка и гигантският делфин пък посещават както студените океани, така и топлите морета. Гръбатият делфин се среша дори в естуариите на реките. Накрая, някои делфини като платанистите, с дълга и източена муцуна, живеят само в мътните води на тропическите реки (Амазонка, Ганг, Ян-Тзъ-Куан).

Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му е по-скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най-развитото и най-използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук (твърде висок, за да бъде дочут от човек) и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Мозъкът на делфинът прилича на човешкия: също като нас, той притецава малък мозък и силно развита мозъчна кора, не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран след най-интелигентните животни.

В Античността делфинът често бил изобразен върху мозайки, зави, фрезки и скулптури… Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружвал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона, Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът е винаги приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или лови в мрежите си?