Не живейте с “Кешке” (keşke)

Абе… вие знаете ли кога ще умрете?!?

‘Щото аз не…

И ако някой от вас знае или има някакви сакрални пророчески способности,  да не ми казва, моля.

Защото искам да го живея този живот…

Как се казва на жаргон- до насита! По-културно е да кажем – пълноценно. Но в тази статия няма да има много културни неща, така, че тези по-Ентелегентните- у лЕво, по-красивите у дясно, който се разкъсва- на нова година мисля да правя домашен купон с най-отбрани хора, да заповяда!

В нашият език има залегнали доста чуждици.

Хеле от турски (по обясними причини)…

Стефан Стайчев (режисьор, актьор, драматург, директор на театри), обичаше да ми казва –  „ Да, дете, хубаво е да кажеш – „жалко” ама пък как звучи само- „язък”! Колко по-точно и цветущо изразява емоцията”.

В турският език има една дума, за чийто аналог не се сещам в българския. Ако някой се сети, нека ми каже. Моля.

„Keşke”- ще се пробвам да ви светна без да използвам речници. Все пак ми е майчин език бе, срамота е, ако не успея, е гати…

Използва се в контекст, когато човек съжалява за нещо. Веднага пример- „ Ах, трябваше да ѝ призная” ( keşke itiraf etseydim)

Нещо, което сме пропуснали, не сме извършили.

Каква загуба на енергия е да се впускаме в предварителна визуалиция, съмнения, колебания и  по този начин да пропускаме ценни мигове. Аз наистина буквално не знам дали ще съм жива след 5 минути. Дори след 3 минути не знам дали ще е така. Вие знаете ли? За това не искам да живея с мисълта за пропуснати мигове.

Ако някой ще ме обвинява в лекомислие, да заповяда, ще си сложа имейла отдолу.

“keşke”….

И какво като съжалявате? Нали знаете, че все още не можем да връщаме времето?!? В него още не сме се набъркали сериозно.

Някой дали ще ви признае саможертвите, преглътнатите думи, сподавените сълзи?!?

Вие не искате ли да имате честни и доблестни взаимоотношения с близки и познати?

Времето си лети…всички знаем.

Наситете всяка секунда със смисъл хорааа…

Знаете ли, че най-важното нещо в театъра не са артистите, нито красивото осветление, нито пищните декори, нито вълшебната музика….Най-важното нещо в театъра, нещото, което обединява всичко изброено е ДЕЙСТВИЕТО.

Ще ви издам една тайна- аз подозирам сериозно, че и в живота е така!

Не чакайте празници за да се сдобрите с огорчените,

Нека всеки ден е ден за прошка, помирение, изразена обич и благодарност.

Да опитаме и така, а?

Може би тогава по улиците ще сноват повече щастливи лица…

Не живейте с „кешке”….Живейте сега за да сте щастливи утре!

Източник снимка: Google

Aвтор: Тезджан Ферад- Джани

Адрес за мнения, похвали, идеи,  оплаквания или пък здравословен  хейт: tazood@abv.bg