Не трупайте вещи, а спомени!

28/04/2019 Off By djani

Живеем във време, в което се налагат фалшиви и дори изкривени ценности и идеали. Медиите лансират образът на преуспялата жена, която има толкова много дрехи, чанти и обувки, че чак ѝ е необходима отделна стая /помещение/ за съхраняването им… В много от случаите, криворазбраното „преуспяване” не е резултат от собствени усилия и умения, кариерно развитие…

Досещате се какво намеквам. Аз не съм богат човек. Никога не съм била лишена от нищо, но и възпитанието ми никога не е било в посока на трупане на вещи… Не мисля, че съм загубила нещо, точно обратното, щастлива съм да имам само колкото ми е необходимо. Усещам независимост и вид свобода. На мен ми е важна…

След отпадането на униформите в училищата, още от малки започва надпреварата за по-лъскав вид, посещавайки учебни занятия. Логично е, че тези деца поощрявани за трупане и демонстриране на висок стандарт се превръщат във възрастни с объркани ценности. И вместо да се трупат ценни неща, хората се фокусират върху придобиване на още повече и повече… Вещи. Вече не е достатъчен необходимия минимум, а поддържането и демонстрацията на висок стандарт, маркови дрехи става самоцел..

Изобщо не твърдя, че трябва да ходим мърляви. Просто ми се иска да се прави разликата между необходимост и вещомания, защото ми се струва, че съвременният човек сериозно страда от това заболяване…

Ето какво казва и тълковният речник по темата:

„ж., само ед. Повишен интерес към притежаване на вещи за сметка на духовните интереси.”

Т.е това си е очевидна диагноза и някой има интерес да ни „разболява” на всяко ниво.

А не може ли просто вместо вещи да трупаме спомени? Да събираме красиви, уютни, топли спомени, които после да разказваме и да ни топлят. Да трупаме преживявания вместо вещи. Някак, докато има деца, които няма какво да обуят ми се струва нелепо аз да имам 5 чифта обувки например. Достатъчни са ми и два…Подарявайте усмивки, не вещи, освен ако не са необходими…