Новооткрита гъба яде пластмаса

Гъбички, които могат да “ядат” пластмаса са открити в Пакистан. Тази необикновена гъба може да бъде решението на световният проблем с замърсяването на природата чрез пластмасови отпадъци. Това ново откритие може да се справи с нарастващият проблем, като намали живота на пластмасовите отпадъци, които принципно се разлагат в природата за около от 1000 години, до само няколко седмици.

Този глобален пластичен проблем в последните десетилетия се е превърнал в сериозна екологическа заплаха. През 1950 г. населението на света, което тогава е било около от 2,5 милиарда, произвело 1,5 милиона тона пластмаса. През 2016 г., със световно население от повече от 7 милиарда души, сме произвели над 320 милиона тона пластмаса. Казват, че тези числа ще се удвоят до 2034 г. Може би се замисляте къде отиват всичките тези отпадъци. Всеки ден приблизително 8 милиона парчета пластмасово замърсяване навлизат в нашите океани. Има толкова много пластика, че големите струпвания отпадъци вече се наричат „острови“, макар и изкуствени. Има около 5,25 трилиона макро и микропластични парчета, плаващи в открития океан. Всичко това тежи до 269 000 тона.

Отнема от десетилетие до 1000 години за да се разгради пластмасата правилно. Много хора не осъзнават колко е сериозен този проблем преди да се сбъскат с него, дали от новините или по интернет. Трябва да осъзнаем, че това е проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание, преди да е станало твърде късно. „Cue Aspergillus tubingensis“, гъбата, намерена в Пакистан е доказала в скорошно проучване, че разгражда химическите връзки в пластмаса. В лабораторните експерименти изследователите открили, че тази уникална гъбичка има способността да се храни с пластмаса.

Проучването в Пакистан показа, че гъбите могат да бъдат разработени като инструмент, необходим в борбата ни с нарастващия екологичен проблем на пластмасовите отпадъци. Те също имат способността да се хранят със замърсители като петрол, токсични химикали и дори радиоактивни отпадъци. Звучат като перфектният отговор. Но дали наистина ще свършат работата, все още не знаем.

Автор: Мартина С. Попова