“Оголването” на модната индустрия…

Детската ми мечта беше да бъда дизайнер на дамски дрехи. Не се получи, но този копнеж си стои в мен… И до днес щом видя реализирани модели, които аз рисувах още като ученичка изпитвам необяснима носталгия. Без да имам претенцията да бъда модно гуру искам да споделя с вас едно усещане, което не ме плаши, а по-скоро озадачава. В последните години, тоалетите, с които обичани лица от световният шоубизнес разхождат нещо, което имитира рокля…

Като, че показността и откровената голота станаха тенденция… Само аз ли си мисля, че това е по-скоро вулгарно, отколкото стилно? Колкото и скъпи да са материалите, които ѝ дизайнери да стоят зад ефирните, бляскави платове… Утешава ме единствено фактът, че телата, които са на показ са изящни… Но Червеният килим вече ми прилича на стъклена витрина, зад която скъпи проститутки излагат на показ телата си. До къде може да стигне това се пита в задачката?

Няма ли самата модна индустрия да загуби от това в бъдеще? В свят, в който се измислят дрехи самопроизвеждащи се чрез напръскване на тялото със спрей, какво по дяволите става?

Но къде остана добрият вкус и естетика? Къде е мярката за да бъде една жена загадъчна…? Какво се случи с усещането, че една жена може да изглежда привлекателно и без да показва всичко?!?

Това не е ли визия, която една жена трябва да пази и споделя само за очите на любимият си?

Светът ли се върти с бясна скорост или аз съм твърде консервативна?!? Липсва ми онзи класически блясък на жените, които бяха за пример със своята класа и стил. Липсва ми добрият им пример, който даваха.

Сега се надпреварват да съревновават… какво? Телата ли?

И тук не говоря за сценичните костюми. Ето ще дам и нагледен пример и вие сами преценете, коя визия ще харесате повече. В следващите снимки ще видите как една и съща жена може да изглежда диаметрално противоположно в естетска рокля и в костюм подобен на бельо…

Не вярвам, че това е любопитно или загадъчно за мъжката половина на човечеството. Къде е провокацията?!?

Вече очаквам дефилета с чисто голи манекени и след това конвенция, която ме убеждава как извън спалнята и плажа е нормално да ходя така по улицата…И за тези, които ще ме обвинят, че съм строга моралистка, ще споделя нещо лично.

Когато бях на 20 години обичах да нося мини поли. Не, защото исках да показвам тялото си, а като израз на бунт срещу моралните догми налагани ми от патриархалните догми.

Според мен всяка форма на крайност трябва да има смисъл или кауза.

Иначе остава куха и безпредметна…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани