Планини, потенциално по-високи от Еверест

Точно сега, можете да сте несъзнателно стоящи на върха на планината.

Въпреки че звучи като фантастична идея, подземните планини са реални, макар и различни от предвидения пейзаж на всеки романист. Този странен обхват е част от слоестата структура на нашата планета, разкъсваща се по геоложка граница от около 660 километра надолу. Тя съдържа огромни върхове, някои от които могат да се издигат дори по-високо от могъщият Еверест.

Сега учените са получили най-добрия поглед към тези подземни планини, използвайки сеизмичните вълни от множество големи земетресения. Техният анализ подсказва, че върховете не са само високи, но изненадващо здрави. Но както показва това изследване, ние все още сме способни да правим фундаментални открития за вътрешността на нашата собствена планета. Земната мантия съставлява около 84% от обема на нашата планета и работи като геоложки център за рециклиране. Бавната му конвекция води до постоянния поход на тектониката на плочите, която ги изпраща в дълбочина. В същото време нарастващата магма избухва на повърхността, създавайки свеж запас от минерали.

“Почти всичко за това как животът се е развил, разчита на този поток от елементи от повърхността”, казва Елизабет Дей, дълбокоземен сеизмолог, който не е част от тази работа. – “Нуждаем се от потъване на плочи и вулкани, които да избухнат, и от всички тези неща да подкрепят вечният цикъл, който имаме на Земята.”

В сравнение с други скалисти тела в нашата слънчева система, на Земята изглежда й липсват някои елементи. Например, хондрити са каменисти метеорити, които учените смятат за останки от древна планетарна формация. Ако е така, те трябва да са сходни по състав с земните скали. За разлика от хондритите, горната мантия на Земята има сравнително ниско съдържание на силиций в сравнение с магнезия. Докато части от мантията са съсредоточени в активен шум, изглежда, че долната мантия част също е свод, запазвайки реликви от времето, когато Земята е започнала от прах, за да стане планета, която познаваме и обичаме днес.

Автор: Мартина С. Попова