Професор Гърбев – “култура се прави с култура”

24/12/2018 Off By djani

С настъпването на Коледа искам да ви заразя със светлина.

Сред нас има хора, които са истински будители. И извън 1-ви ноември, би трябвало да ги помним, споменаваме и им отдаваме заслужено внимание и почит. Човекът, който ще ви представя днес е взискателен, но и широко скроен. Той е приятел със своите студенти, (но как успява не знам), в часовете му неподготвен студент – не влиза. Учениците му го боготворят и той умело балансира вече дълги години между високата летва, която си е поставил и новите поколения.

Той преподава сценична реч на студентите, вливащи се в редиците на следващите мечтатели на куклената катедра към НАТФИЗ „ Кр. Сарафов”. Той ни е дал посоката, никога не е натрапвал своето виждане, но умело ни е наставлявал по начин такъв, че накрая си мислим , че ние сме направили голямо откритие.

Всеки един от колегите ми, може да го потвърди, предполагам.

Днес ви призовавам да аплодираме заедно, учителят, любимецът на всеки студент, докоснал се до неговото познание – проф. Любомир Гърбев.

Джани: Здравейте професоре! Благодаря, че приехте поканата ми. Вие сте актьор и режисьор. С какво ви изкуши преподаването?!?

Проф. Гърбев: И аз благодаря за вниманието. Провокацията се появи преди повече от 35 години.Случайно се срещнахме с уважаваният от всички ни доц. Васил Инджев- преподавател по пантомима от тогавашният ВИТИЗ. Той ме попита- „Любе, ти защо не дойдеш да помагаш във ВИТИЗ?!? Ръководя един клас чужденци- кукловоди . От Нигерия са. Големи сладури ама българският им е малко зле…”

Имах вече свои планове за бъдещето си като актьор и режисьор в София, но взех, че се съгласих…Сигурно от младежко любопитство. И след ден- два се озовах в една малка мрачна аудитория, с 20 още по-мрачни студенти със святкащи очи и зъби, ръмжащи на лош български- абсолютен шок, но и добра метафора за първа среща на начинаещ преподавател и студенти. Разбира се, всичко завърши добре, въпреки, че двама по-едрички (разбрах го по-късно) , бяха от канибалско племе. (!!!) И до сега поддържаме връзки с мнозина от тях, но в интерес на истината именно с тях усетих качествата и уменията да си преподавател, които формирах постепенно с годините като мисия и съдба. Те бяха значително по-зрели и възрастни от мен. Някои бяха учили театрално майсторство в Англия и свободно цитираха Питър Брук и Харолд Пинтър от техни лекции, репетиции и книги. Други бяха ученици на Уоле Шоинка- професор от университета в Ибадан, Нигерия. По това време, той вече бе станал Нобелов лауреат за театър. Имаше и актьори от техният национален театър. Така, че потънах в библиотеките, разрових записките от лекции, потърсих помощ и от колегите в академията, и започнах да оформям личната си методология. Станах по-уверен. Не мога да не се похваля, че един от тях – Олу Дотун ( бъдещият министър на културата в Нигерия),

в 4- и курс, спечели два конкурса за изпълнение на художествено слово – „Под Вазовия дъб” в Банкя и Националният конкурс по худ. слово в Хасково. Това беше събитие през далечната 1986г. По-нататък ми беше по-лесно. И така до сега.

Джани: Във времена на изместени полюси и разклатени ценности, как успявате все още да съхраните борбеният си дух?

Проф. Гърбев: По наследство. Сигурно имам ината и дързостта да отстоявам позицията си, но с времето, като че ли прагът на болката и разочарованието стана все по-нисък и взех да щадя както себе си, така и близките си.

Джани: Сега „по-лесни” ли са студентите от преди?

Проф. Гърбев: Студентите са все същите, но културата им е все по-ограничена и „очалгарена”, а култура се прави с култура. Знам, че не им е леко на колегите работещи в лутащото се сред наредби, съоръжения и закони средно образование, макар, че заплатите им са почти колкото моята- на професор и доктор във ВУЗ. И преди години не беше лека учителската професия. Леля ми дълги години беше учител и то на слепи деца във Варна.

Не мога да пропусна закованият в паметта ми факт- образ за себеотдаване на една моя учителка по литература в 24- та гимназия в София – „забравила „ за заръките на партийната позиция и нормалистична естетика на учителя, според факторите Пантелей Зарев и Тодор Павлов, тя ни четеше и тълкуваше примери от поезията на „мрачните и песимистични” автори. Особено любопитен остана примерът със стихотворението на Елисавета Багряна –

„Вземи ме лодкарю, в своята ладия лека,

която безшумно цепи вълните смолни

и сякаш проправя от тук до небето пътека,

и сякаш се гони с чайките смели и волни.”

„Защо Лодкарю, а не рибарю” – питаше ни тя и заключаваше –

„Лодкарят, освен митологична фигура беше капитан от търговският флот и все по-рядко идваше да я види…”

След нейните часове, никой не оставаше равнодушен към поезията и белетристиката. Такива останахме, сигурен съм и до днес. А за съжаление, това отдавна не се забелязва в кандидат студентите. Може би и заради това отпадна изпитът по българска литература за кандидат студенти…

Джани: Кое е най-трудното в общуването с едни доста ярки чешити каквито са актьорите, които обучавате?

Проф. Гърбев: Може би отстояването на чешитлъка, при среща на студента с преподавателя- кой е по-голям чешит. Да не забравяме, че и преподавателят е бил студент някога.

Джани: Вие сте част и от изпитните комисии, приемащи студенти в академията. Разкажете ни някоя забавна случка от изпити?

Проф. Гърбев: Ами… защо не разкажеш ти какво стана на твоя изпит?!? Истината, която не знаеш е, че ако до този момент имах съмнения за предстоящи трудности при поставянето на гласа ти (беше доста глух и пресипнал), след етюда ти, съмненията се приглушиха и гласувах категорично да те приемем. И не само аз бях на това мнение.

Джани: Добре, за да не оставим читателя в недоумение- на 3-и кръг от изпитите в НАТФИЗ, трябваше да пеем и танцуваме. Изведнъж, дънките ми се скъсаха на доста деликатно място…В почивката, си купих един шал, завързах го около кръста си, така се измъкнах от конфузната ситуация и продължихме с изпита, но..да не се разсейваме и да продължим с интервюто.

Джани: Ако зависеше от вас, какво бихте променили в образователната система?

Проф. Гърбев: Ако зависеше от мен- да! Бих променил, но повечето бих оставил такива каквито са- работещи и даващи добри резултати от години…Но, нищо не зависи от нас. Не, че не са ни питали, питат. А и сме правили своите предложения, но всяка година още неприетия закон отива в кошчето и се сменя с нов. И идват нови предложения и нови въпроси. Сякаш има някаква тайна завера сред управляващите ни да държат образованието в България в патова ситуация. Бъркотия. А защо? А до кога? Сигурно нямат нужда от млади квалифицирани и компетентни жители.

Джани: Вие винаги сте информиран и сте ни давали конкретни насоки, какво да четем, гледаме…Всъщност, винаги сте ни мотивирали да четем. Имате ли си любима книга?

Проф. Гърбев: „Малкият принц”. От много години се допитвам до нея и тя разкрива отговори, които търся. Но през различни периоди и ситуации в живота ми, съм търсел общуване с опита и културата на авторите- български или чужди.

Джани: А филм или актьор:

Проф. Гърбев: Напоследък така се стекоха нещата, че преоткрих театралната сила и актьорското отношение на вашето поколение към моноспектаклите по Софийските и провинциални сцени и разбира се прекрасната работа на колегите актьори- вече утвърдените- Камен Донев, Ники Урумов, Георги Мамалев, Мариус Куркински, Виктов Калев, Петър Антонов, Захари Бахаров, Филип Аврамов, Мая Бежанска, Заро Кнезовски. По-младите- Георги Спасов, Китодар Тодоров, Здрава Каменова, Яна Огнянова, Димо Стоянов- Пиф, Десислава Чутуркова, Димитър Живков. Прохождащите – Иван Рангелов, Кристина Топалова, Тезджан Ферад- Джани. Май кризата се оказа плодоносна за това. Бих го нарекъл явление, но и спасение за актьорите и за театъра като институция.

Джани: Какво ще кажете на младите, които мечтаят да се захванат с професията на актьора?

Проф. Гърбев: Да се приготвят за дълъг и изнурителен път, по който е голям късмет да разчиташ на съмишленици и доброжелатели. Единствено на себе си и на мечтите си се уповавайте. По този път – магистрали и пътни знаци – НЯМА!

Джани: Пожелайте нещо на читателите на „Зелен свят” .

Проф. Гърбев: Късмет и разчитайте на себе си- приятели и съмишленици чакат да спечелите доверието им.