Пътят на… тоалетната хартия

Може би не сте се замисляли, но се оказва, че тоалетната хартия е бизнес с оборот от 2,4 млрд. долара годишно (!!!)

За първи път тя е въведена през 1391 г., за да задоволява нуждите на китайските императори. Специално за император Хуну и неговото семейство са били произведени 15 000 меки и ароматизирани листа хартия с размер 60 на 90 см. По същото време хората в Европа са използвали слама, сено, трева или стари парцали.

Първите заселници в Америка пък са си служили с листата на царевицата, а впоследствие днешният вестник се е превръщал в  тоалетна хартия.

Така например всяко издание на американския алманах Old Farmer’s Almanac, съществуващ от 1792 г. насам, е имал специална дупка, позволяваща окачването му в санитарно помещение, за да може да бъде използван като тоалетна хартия.

Хората, живеещи в крайбрежните райони, много често използвали за своите нужди черупки от миди. Жителите на Хавайските острови използвали кокосови черупки.

В древен Рим в,  обществени тоалетни е имало пръчка с гъба, която е стояла в кофа със солена вода. Богатите хора използвали  розова вода и мека вълна.

В арабските страни и Индия лявата ръка е популярна и до днес. Някои араби смятат използването на тоалетна хартия за ужасна традиция, тъй като вярват, че с негова помощ е невъзможно да се постигне абсолютна чистота.

Френското изобретение – биде, се е използвало както от жените така и от мъжете. Но по време на първата световна война британските и американски войски срещнали тези изобретения в публични домове и решили, че е предназначено само за жени. В резултат на това мъжете не го използвали. Първите американски емигранти, са използвали царевични стъбла.

В Англия първата тоалетна хартия е произведена през 1880 година и се е продавала в квадратни кутии. У. Алкок е първият, който превърнал тоалетната хартия в руло.

Това беше първият и последен път, в който подхващам подобна тема. Стори ми се любопитен пътят на тоалетната хартия, но не мога да спра да визуализирам. Бляк… Отивам да почета за нещо друго…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани