Света София – храмът на сбъднатите желания

Света София – храмът на сбъднатите желания

28/10/2018 Off By djani

Всеки посетил Истанбул знае, че няма как да обиколи целият град за един ден. Ако сте си наумили разходка до там, планувайте поне няколко дни за да може да разгледате по-значимите исторически и културни паметници. А те не са никак малко в града. Всяко кътче е пълно с история и любопитни факти.

Един от най-забележителните и атрактивни паметници е Храмът Света София (на турски – Aya Sofya).

 

 

 

Разположен е в старата част на Истанбул и е безспорно една от  най-мащабните и внушителни забележителности в града. Наричан още „Църквата на Мъдростта“, бившият православен храм е служил дълго време като християнска катедрала. По-късно е бил превърнат в джамия, а днес – в музей.

 

 

,,Света София“ е построена през 537г. по време на разцвета на византийското изкуство. Построено е само за шест години, а в продължение на почти хилядолетие е най-голямата църква в света. След превземането на града от Османската империя, катедралата е превърната в джамия, а през 1935г. е обявена за музей. Петдесет години по-късно, през 1985 е избрана за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО.

 

 

И до днес великолепният купол поразява с грандиозните си размери – височина 55м. и диаметър около 30 м. Най-големите колони в храма са от гранит и всяка тежи около 70 тона. Високи са 24 м и са 1.5 м в диаметър. Централният купол в най-високата си част е 55 м. и е положен върху 40 аркови  прозорци. Куполът е твърде тежък и това е създавало проблеми през вековете. Света София е известна с митична светлина, която рефлектира навсякъде вътре и остава впечатлението, че куполът виси над всичко. Ефектът е постигнат с 40-те прозорци разположени в основата му. Едно от минаретата на югозапад е изградено от червени тухли, докато другите три са от бял варовик. Издълженото минаре на североизток е построено от Султан Баязид – и докато двете големи минарета на запад са наследство от  Султан Селим 2-и и са проектирани от прочутият османски архитект Мимар Синан. В северозападният край на сградата има колона с дупка по средата. (за протокола, моето желание, което си бях пожелала се сбъдна)

Покрита е с бронзови плочи и е наричана с различни имена – Колоната на желанията или Плачещата колона.

Вярва се, че колоната се разплаква, когато я докоснеш и има свръх естествени сили.

Непременно включете храма в обиколната си из този магичен мегаполис.

Обещавам, че няма да съжалите.

източник снимки: Google, oбичам те в делник и празник

автор: Тезджан Ферад – Джани