Свети Георги – убиецът на Дракона

Свети Георги е може би един от най-известните християнски светии и е най-известен като светец-покровител на Англия. Освен този известен факт, Св. Георги е и покровител на редица други страни, включително Португалия, Грузия, Литва и Гърция. Най-популярната история за този светец е тази, в която той убива Дракона. Така Св. Георги най-често се изобразява като рицар, качен на кон, докато убива Дракона. Този образ е вдъхновил много творци през годините и е изобразен на различни гербове.

Ранен живот на Св. Георги

Св. Георги се смята, че е живял през втората половина на III в. и е служил като войник в римската армия. Повечето източници са съгласни, че този светец е роден в Кападокия, област, която се намира в днешна Турция. Казват, че родителите на св. Георги са били християни и той е наследил тази вяра от тях. Твърди се, че след смъртта на бащата на св. Георги, майка му се завръща в родния си град в Палестина, като взима със себе си и сина си. Св. Георги се присъединява към римската армия и в крайна сметка получава чин Трибун.

Протест на Св. Георги

На преследването на християните от император Диоклециан в началото на IV в. Сл. Хр. св. Георги възразява, като подава оставка от военната си служба в знак на протест. Георги разкъсва заповедта от император Диоклециан, акт, който вбесява владетеля. В опит да принуди св. Георги да се откаже от своята християнска вяра, той нарежда на хората да си да затворят светеца и да го измъчват. Но светецът не се отказал от вярата си. Виждайки, че усилията им не са от полза, тъмничарите на Св. Георги го влачили по улиците на Диосполис (известен още като Лида) в Палестина и най-накрая го обезглавили.

Историята на живота на св. Георги щеше да е доста подобна на тази на многото негови съвременници мъченици, ако не съществуваше една конкретна приказка.

Битката на св. Георги с дракона го отличава от повечето останали мъченици. Най-известната форма на тази легенда се намира в Легенда Ауреа (преведена като “Златна легенда”), която е написана през 13-ти век от Якобус де Ворагине, италиански хронист и архиепископ на Генуа.

Битката на св. Георги с Дракона

В Legenda Aurea се казва, че Св. Георги е преминал покрай град Силене, провинция в Либия. До този град имало езерце и в него живеел „дракон, който огорчавал цялата страна“. Хората от града решили всеки ден да хранят звяра с две овце, за да не им вреди. Когато апетитът на дракона не бивал заситен, хората започнали да жертват човешки същества за него,

Тогава в града била издадена заповед да се изберат с жребий деца и младежи от града, и всеки избран, без значение беден или богат, трябвало да бъде принасян в жертва, когато му дойдел редът.

Един ден жребият се паднал на дъщерята на царя, която била готова да бъде предложена на дракона. Точно тогава св. Георги минавал покрай града и видял принцесата. Когато попитал какво става и му разказали за дракона, той решил да убие звяра. Дьо Ворагине описва битката така:

„И като говореха, драконът се появи и пристъпи към тях. Св. Георги беше на коня си, извади меча си и го украси с кръстния знак. Запъти се решително срещу змея. Приближи към него и го удари с копието си и го смъртоносно, поваляйки го на земята. А след това рече на слугинята: Свали си  пояса, вържи го на врата на змея и не се страхувай“. Когато тя го направи, драконът я последва, кротък като агънце и много послушен“. Светецът отвел Дракона в града, върнал принцесата на царя, покръстил гражданите, направил ги християни и убил Дракона.

Казано е, че военната сила на св. Георги го е направила популярен сред рицарите на средновековна Европа, особено след кръстоносните походи. По време на Първия кръстоносен поход, например, се казва, че появата на Св. Георги е помогнала на кръстоносците по време на успешната им обсада на Антиохия през 1098 година.

Друг популярен мит е, че английският крал Ричард Лъвското сърце видял изображение на св. Георги по време на обсадата на Акра, която продължила от 1189 до 1191 г. Тогава царят възстановил църквата в чест на светеца в Лида и приел неговата емблема – червен кръст на бял фон – като ръцете на Англия. Този мит обаче беше опроверган през 90-те години.

Превод – Нина Жишева