Светът на вълците

Вълците общуват помежду си чрез много звуци. Протяжното скимтене служи за поздрав или е знак за подчинение, ръмженето изразява агресивност, лаят е знак за тревога, за протест или понякога за възбуда. Но най-известен е легендарният вой. Сами или придругени от цялата глутница, вълците вият обикновено призори или привечер, зьс фс потвърдят другите глутници да не навлизат в териториите им. На разстояние до 10 км, тези звуци служат за ориентир се и синхронизират началото на лова.

Освен звуци, езикът на вълците влючва голям брой стойки и мимики. Положението на опашката, движението на ушите, на бърните и носа могат да бъдат знак за боязън, уважение или агресивност. Водачът на глутницата показва властта си, като стои здраво на краката си, изправен и неподвижен с изправена опашка и наострени уши, гокато подчинените му превиват гръб пред него или изразяват подчинението си, като лягат по гръб, с лапи във въздуха.

Миризмите дават на вълците много сведения. Маркировките от урина, изпражнения или секрет от подопашната жлеза, позволяват на вълците да бележат територията си. Събратята им могат, при разчитане на тези сигнали, да установят с точност броя на екземплярите в глутницата и гатата на последното им преминаване. Като душат задницата на някой вълк, и по-точно подопашната жлеза, вълците могат да пределят възрастта, пола и положението, което той заема в глутницата.

Колкото по-малко е плячката, толкова по-обширна е територията на вълците. Тя може да се простира от 60 до 300 кв. км. Глутницата се придвижва непрестанно, за да ловува. Може да измине десетки километри по следите на плячка. Първо идентифицира плячката, след това се приближава на достатъчно разстояние, за да я нападне, като не забрави преди това да изпълни ритуала “поздрав към водача”