Скритите таланти на китовете

Някога песента на китовете измъчвала моряците: те мислели, че тя е на морските сирени, които искат да ги завлекат на дъното на океана. Дълго време биолозите отказват да приемат, че китовете могат да пеят. Но в началото на 50-те години в морето при Бермудите бяха направени първите записи на това пеене. Най-характерните звукове изглежда служат за общуване: например за определяне на територия. Свързани също с размножаването, тези звукове са доловими на големи разстояния.

От всички китообразни гръбнатият кит издава най-сложните звукови откъси, като навързва ригания, стонове, ръмжене въздишки, скърцания или цвъртене. Всеки индивид се разпознава по гласа и по особените теми, които се променят с времето. Едно пеене може да трае десетина минути, след това да се повтаря понякога в пордължение на часове. Изглежда, че всички възрастни от този вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове пеят много по време на размножаването.

Гърбатият кит е и добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред 30-те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб. Много обяснения се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средства за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите, игра, демонстрация на сила…