Страховете наши човешки

Независимо дали пищите при вида на паяк или се изпотявате само при споменаването на самолет, страховете и фобиите човешки са много. Около 19,2 милиона американски възрастни на възраст 18 и повече години, или около 8,7 процента от хората в тази възрастова, имат някакъв вид специфична фобия или екстремен страх. Ето някои от най-лошите.

Страх от зъболекар

Малко хора скачат от радост при мисълта за интензивна сесия на отстраняване на зъбната плака. Често сме чували хората около нас да казват, че избягват да ходят на зъболекар поради тревога или страх.

Пълната стоматологична фобия е по-сериозно състояние, при което човек избягва зъболекаря на всяка цена. Хората, страдащи от тази фобия, обикновено се появяват при стоматолога, само когато са принудени от мъчителна болка.

Различни фактори могат да държат човек далеч от стоматологичния стол, включително лош опит в миналото, страх от инжекции и чувството на безпомощност. Как да стигнем до зъболекар, преди да получим уста, пълна с гниещи зъби? Бихте могли, заедно със зъболекаря си, да изработите начин на работа, който да ви даде възможност да се чувствате най-добре, махане с ръка за знак да спре, например.  

Страх от кучета

От малки кученца с размер на чантата до големите немски овчарки, всеки размер на най-добрия приятел на човека може да изкара акъла на тези, които страдат от цинофобия или екстремен страх от кучета.

Обикновено хората са склонни да развиват страх от кучета в резултат на това, че са били хапани или виждали някой да бъде ухапан, според професора по психология Брад Шмид от държавния университет в Охайо. Има, обаче и такива, които се страхуват от кучетата просто, защото знаят, че кучетата понякога хапят. Лечението обикновено включва изправянето лице в лице с животното.

Страх от пътуване със самолет

Няма такова нещо като „приятелското небе“ за хората, които страдат от някаква форма на страх от летенето. Такива страхове варират от малко безпокойство до екстремна фобия, наречена авиофобия, която може да задържи човек извън самолета на всяка цена.

Тези хора попадат в две равномерно разделени групи: онези, които се страхуват от катастрофи на самолети и онези, които страдат от клаустрофобия и рискуват да изпаднат в паническа атака в тясното пространство на самолета, според Барбара Ротбаум, професор по психиатрия в Медицинския факултет на университета Емори.

Подобно на други фобии, разумът играе малка роля в успокояването на подобни страхове. Например, шансовете за смърт в случай на инцидент с въздушния транспорт са 1 на 20 000 в сравнение с 1 на 100 за автомобилна катастрофа и 1 на 5 от сърдечно заболяване (въз основа на статистиката от 2001 г.). Въпреки това, лечението на страх от полет включва терапия с виртуална реалност и други форми на когнитивно-поведенческа терапия.

Страх от тъмното

За много деца, гасенето на светлината може да означава незабавно страдание, че някой ще изскочи изпод леглото или зад вратата на килера. Всъщност страхът от тъмнината е един от най-честите страхове на децата. “Това, което винаги ни удивлява, са мислите или вярванията, които децата имат”, казва Томас Олендик, професор по психология и директор на Центъра за изследване на детето във Вирджиния.

“Децата вярват на всичко, което могат да си представят, че в тъмното може да дойдат разбойници или да бъдат отвлечени, или някой може да дойде и да им вземе играчките.” По същество техните страхове произтичат от “неочакваното”, каза той. Докато децата растат с такива страхове, ако тревожността достигне крайни нива и премине във фобия, наречена никтофобия, тя може да продължи до зряла възраст, ако не се лекува.

Страх от височини

Ако се разтрепервате, когато стоите на покрива на къща или докато гледате към висока сграда, не сте само вие. Страхът от височините е една от най-често срещаните фобии и се нарича акрофобия.

В проучването, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, участниците трябвало да преценят височината на сградата, когато стоят на нивото на земята и когато са на върха на сградата. Изследването показало, че тези, които най-много се страхували от височини, определили, че сградата е висока около 3 метра, когато са я наблюдавали, докато са били на земята и 12 метра, когато са били на покрива й. Изводът е, че всъщност акрофобията кара сградата да изглежда по-висока.

Страх от други хора

Дали мисълта за говорене пред публика оцветява лицето ви ярко червено, пот започва да се лее от вас или започва да ви свива стомахът? Това са само някои от признаците на социална фобия, която засяга около 15 милиона американски възрастни, според Националния институт за психично здраве.

И това не се ограничава само до публични изказвания: Засегнатите може да се притесняват да се хранят или да пият пред другите или просто да усещат общо безпокойство, когато са около всеки друг, освен членове на семейството си. Този страх започва в детска или юношеска възраст, обикновено на възраст около 13 години.

Страх от страшни пространства

Около 1,8 милиона американски възрастни над 18-годишна възраст страдат от агорафобия, която включва интензивен страх и безпокойство от всяко място или ситуация, откъдето бягството може да бъде трудно, според доклад от 2008 г. на Националния институт за психично здраве. Често опасените места и дейности включват:

асансьори, спортни събития, мостове, обществен транспорт, шофиране, търговски центрове и самолети, според клиниката Mayo. Страхът може да накара човек да избягва да напуска дома си, да пътува с кола или да посещава места с много хора.

Сстах от пълзящи твари

Докато повечето хора не биха и трепнали при вида на Апарор, паякът, който яде хора, изобразен в “Хари Потър и Камарата на тайните”, обикновеният паяк може да предизвика същия страх у някои хора. И се оказва, че жените са четири пъти по-склонни да се страхуват от такива животинки, отколкото мъжете.

В изследване, публикувано в списанието Evolution and Human Behaviour, Дейвид Ракисън от университета Карнеги Мелън в Питсбърг установява, че 11-месечните момиченца бързо се научават да асоциират изображения на паяци и змии със страшно изражение на лицето, докато момченцата не го правят.

От еволюционна гледна точка, това има смисъл, тъй като жените редовно биха се сблъскали с такива зловещи гадинки, докато събират храна, предполага Ракисън. Незабавното присвиване запазвало и майките и бебетата им в безопасност, смята той. Мъжкарите, от друга страна, би трябвало да рискуват често, докато ловуват, така че поривът да отскочат назад при вида на паяк би бил безполезен.

Превод от английски – Нина Жишева