Стресът – какво го причинява и как да се справим с него

Всеки се чувства напрегнат от време на време. Но какво е стресът? Как влияе на вашето здраве? И какво можете да направите по въпроса?

Стресът е начинът, по който мозъкът и тялото отговарят на всяко изискване. Всеки вид изискване или стрес – като упражнения, работа, училище, големи промени в живота или травматични събития – може да бъде стресиращо.

Стресът може да повлияе на вашето здраве. Важно е да се обърне внимание на това как се справяте с дребни и големи стрес събития, така че да знаете кога да потърсите помощ.

Ето пет неща, които трябва да знаете за стреса:

1. Стресът засяга всички.

Всеки се чувства напрегнат от време на време. Някои хора могат да се справят по-ефективно със стреса или да се възстановят от стресовите събития по-бързо от други. Съществуват различни видове стрес – всички те носят физически и психически рискове за здравето. Стрес-факторът може да бъде еднократен или краткотраен или може да бъде събитие, което продължава да се случва в продължение на дълъг период от време.

Примерите за стрес включват:

• Рутинен стрес, свързан с натиска на работа, училище, семейство и други ежедневни отговорности
• Стрес, причинен от внезапна негативна промяна, като загуба на работа, развод или болест
• Травматичен стрес, преживян в събитие като голяма авария, война, нападение или природно бедствие, където хората може да са в опасност да бъдат сериозно наранени или убити. Хората, които изпитват травматичен стрес често срещат временни симптоми на психично заболяване, но повечето се възстановяват естествено скоро след това.

2. Не всеки стрес е лош.

Стресът може да мотивира хората да се подготвят или изпълняват, например когато трябва да се явят на тест или интервю за нова работа. Стресът дори може да бъде животоспасяващ в някои ситуации. В отговор на опасността, тялото ви се подготвя да посрещне заплаха или да избяга в безопасност. В тези ситуации пулсът ви се ускорява, дишате по-бързо, мускулите ви са напрегнати, мозъкът ви използва повече кислород и повишава активността – всички функции са насочени към оцеляване.

3. Дълготрайният стрес може да навреди на вашето здраве.

Здравословните проблеми могат да възникнат, ако стреса продължи твърде дълго или стане хроничен, например когато източникът на стрес е постоянен или ако отговорът продължи, след като опасността спадне. С хроничен стрес, същите тези животоспасяващи реакции в тялото ви могат да потиснат имунната, храносмилателната, сънната и репродуктивната системи, което може да ги накара да спрат да работят нормално.

Различните хора могат да се чувстват стреса по различни начини. Например, някои хора изпитват главно храносмилателни симптоми, докато други могат да имат главоболие, безсъние, тъга, гняв или раздразнителност. Хората под хроничен стрес са склонни към по-чести и тежки вирусни инфекции, като грип или простуда.

Рутинният стрес може да бъде най-трудният вид стрес, който първоначално трябва да забележите. Тъй като източникът на стрес е по-постоянен, отколкото в случаите на остър или травматичен стрес, тялото не получава ясен сигнал кога да се върне към нормално функциониране. С течение на времето продължителното натоварване на тялото от рутинния стрес може да допринесе за сериозни здравословни проблеми, като сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, диабет и други заболявания, както и психични разстройства като депресия или тревожност.

4. Има начини за справяне със стреса.

Последиците от стреса са склонни да се увеличават с течение на времето. Правенето на практически стъпки за управление на стреса може да намали или предотврати тези ефекти. Следват няколко съвета, които могат да ви помогнат да се справите със стреса:

Разпознайте признаците на реакцията на тялото върху стреса, като например затруднен сън, повишена употребата на алкохол и други вещества, лесно се гневите, чувство на депресия.

Говорете с Вашия лекар или с доставчика на здравни услуги.

Правете упражнения. Само 30 минути на ден ходене може да помогне за увеличаване на настроението и намаляване на стреса.

Опитайте с релаксираща активност. Намерете програми за справяне със стреса, които могат да включват медитация, йога, тай чи или други леки упражнения. За някои състояния, свързани със стреса, тези подходи се използват в допълнение към други форми на лечение.

Поставете си цели и приоритети. Решете какво трябва да се направи и какво може да чака, научете се да казвате „не“ на нови задачи, ако те ви поставят в претоварване. Забележете какво сте постигнали в края на деня, а не това, което не сте могли да направите.

Останете във връзка с хора, които могат да осигурят емоционална и друга подкрепа. За да намалите стреса, помолете за помощ приятели, семейство и обществени или религиозни организации.

Превод – Нина Жишева