Сформирането на черупката на костенурката

Сформирането на черупката на костенурката

30/01/2019 Off By martha

През 1887 година, учен от Германия обявил откритието на фосилите на животно, което до този момент било напълно непознато. Въпреки това, те потвърдили без съмнение, че е било изчезнал вид костенурка. Най-издаващото – черупката.

Това била най-старата костенурка намирана до този момент. Това откритие започнало спорове за възможността на костенурките да живеят повече от век. Откъде обаче идват тези странни влечуго с човки за уста? Как са получили своите толкова известни черупки?

Това животно накарало учените да премислят цялостната еволюция на влечугите. Костенурката намерена в Германия е живяла преди около 210 милиона години. С дължина около метър е била сравнително голяма. Но за разлика от модерните костенурки, този праисторически вид е нямал способността да прибира главата си в черупката. Това повдигнало въпроси около начина на формиране на черупката. Учените смятали, че предшественикът на костенурката е влечуго на име антадон, което имало подобни костни образования по гърба си, които служили като броня. Този вид защита може би се е втвърдил с течение на времето и еволюцията, за да сформира познатата ни черупка.

През 1920 години биолозите проучвали точно този проблем и установили, че когато костенурки се развиват, костите, които основно функционират като набор от по-ниски ребра, се разширяват и се сливат, образувайки пластир. След това друг набор от нагорните ребра правят същото. Това показало друг вид на еволюция. Това било обратното на това, което било смятано до сега. Чрез този метод, костите в тялото мутирали, а не самата кожа.

Спорът между двете страни продължил до 2008 година. Тогава в Китай била намерена костенурка без черупка. Тя била поне 10 милиона години по-стара от тази намерена в Германия. Тя имала само долната част на черупката, но не и твърдата горна част. Това се свързвало с биологичната идея на еволюция. Скоро след това допълнителни проучвания потвърдили тази теория.

Автор: Мартина С. Попова