Съпричастността – отчасти избор, отчасти генетика

Съпричастността е единодушно приета като една от най-човешките емоции, които притежаваме. Сериозно, никой никога не се е оплаквал от твърде много съпричастност.

Тя улеснява човешките взаимоотношения, като ни позволява да изследваме, разбираме и обработваме чувствата и емоциите на другите. Липсата на емпатия често е свързана с разрушителни поведенчески проблеми. Имайки предвид нейният внос в обществото, група учени от Университета в Кеймбридж и Института Пастьор анализираха резултатите от 46 000 клиенти на 23andMe, за да проучат дали тази най-човешка емоция има генетични основи.

Човешкият мозък остава много неизследвана материя, казва Томас Буржерон, професор в Парижкия университет Diderot и директор на отдел „Човешка генетика и когнитивни функции“ в Институа Пастьор.

„Още по-лошо е, когато има два мозъка заедно – когато говорят, когато се опитват да разберат какво чувства другият. Какви са мозъчните кръгове? Какви са гените, които могат да направят разлика между езика или комуникационните модели за социално взаимодействие?“ Това е съвсем ново поле в областта.

Тъй като генетиката е наука за многообразието, Буржерон и неговите колеги са разработили това проучване, за да разберат колко голяма част от фенотипната вариация се обяснява с гени.

Самият Бургжрон е работил преди това върху проучвания, включващи социалния мозък и аутизма. Саймън Барон-Коен, друг учен в екипа, е специалист в социалния мозък, особено съпричастността. Той е проектирал тестове като теста „прочети ума в окото“ и коефициента на съпричастност (EQ), който е бил използван в това изследване.

Коефициентът на съпричастност съдържа около 60 въпроса, а ако получите 55 или повече, това означава, че сте по-съпричастни от средното. След това екипът даде този тест на компанията 23andMe, която постави въпросника на сайта си. Въз основа на получените резултати и съответната генетична информация на индивидите, изчислението на променливостта е да се види каква част от разликата в EQ оценката може да се обясни с генетична вариация.

Резултатът е 10 процента. Това може да не изглежда много, но по скала от 0 до 100, където 0 означава, че всичко е засегнато от околната среда и 100 означава, че всичко е генетично повлияно, това е много значителен резултат.

В момента резултатите са много разредени и трябва да се тества по-голям размер на извадката, за да се идентифицират специфичните генетични разлики. Бургжрон предупреждава, че опитната им група не е представителна изцяло за цялото население на света, въпреки че оценките за съпричастност не са много различни от предишното проучване в Обединеното кралство, което е било предразположено към по-голяма и по-генерализирана популация.

Превод от английски – Нина Жишева