Термично зрение – светът в температура
23/01/2019Съществуват живот, които по пътят на еволюцията са развили термично виждане. Повечето са хищници, които ловуват вечер. Без светлина, те намират плячката си като засичат топлината из тялото им. Хората обаче не сме такива късметлии. Нашето зрение драстично се различава от това на множеството разновидности животни на планетата. От друга страна сме развили мозъците си до такава степен, че можем да пресъздадем почти всичко от природата, включително направата на диаманти.
Очилата за термично зрение показват топли и студени зони и това изобличава всички хора, животни или машини, които може да се крият в тъмнината. Начинът, по който работят е доста прост – топлината се освобождава като инфрачервени лъчи, което очилата засича. Различното количество лъчи се изобразяват като различни видими цветове.
Защо асоциираме инфрачервените лъчи с топлина?
Оказва се, че е странно съвпадение. топлинната енергия е свързана с молекулите, които вибрират, мърдат и сблъскват едни с други. Инфрачервените лъчи всъщност нямат нищо общо с молекулите. Те са вид електромагнитно излъчване подобно на слънчевите лъчи, радио вълни и др. – групи фотони, които разнасят енергия. Изглежда все едно това няма как да ни каже каквото и да е свързано в температурата. Всяко тяло, което има температура излъчва електромагнитно излъчване. При движението на молекулите те размърдват заредените частици в тях, което създава излъчването.
Благодарение на това ние светим като крушки, но не във видимият спектър. Количеството излъчване зависи от количеството топлина – колкото повече, толкова по-ярко и блестенето. Термичните очила са направени да засичат точно това. Дори и без тях, ако ви нажежим толкова колкото крушка, вие също ще засияете, но вероятно няма да е особено приятно изживяване. Макар, че термичното зрение ни помага да виждаме в тъмното тук на земята, из различните краища на галактиката, бихте се нуждали от различни техники за да засечете обекти. Съвпадението е, че термичното зрение просто работи на Земята.
Автор: Мартина С. Попова