Турският чай- традиция или истински култ, фактология

Ето и малко факти за турският чай.
Още през 2737 г. Пр Хр. В Китай (има ли някой учуден)
Са започнали да произвеждат чай с медицински цели. С течение на времето са започнали да го разреждат с вода за да го пият. След Китай, Корея, Япония, и Виетнам започнали да пият от чая. Докато в изброените вече се е пиел в Индия ,където към днешна дата се консумира огромно количество чай, все още се е използвам само с медицинска цел.
През 18 век китайците пренесли чаят до Португалия. С Превземането на Португалия от англичаните традицията на чая се настанява трайно в Европа. И все още се е пиел само по специални поводи заради скъпата му цена.
Някъде след 1785 г чаят станал неизменна част от ежедневието на англичани и ирландци.
Англичаните научили и индийците как да пият чай и така в Индия е започнало отглеждането и развитието на чаени плантации.
Първите фиданки в Османската Империя били внесени от Султан Абдул Хамид Втори. Поради специфики на климата първоначално не са успели да го завъдят.По това време започнала 1-та световна война. Турция загубила много земи и търговски връзки.Започнали да внасят много скъпо кафе от Йемен. Предприемчивият Мустафа К. Ататюрк е наредил в пределите на Турция да се засее чай. До 1900г. чаят не е бил познат на хората. След беритбата на чаената реколта в Ризе, изведнъж консумацията на чай станала масово явление. От Грузия внесли 70 тона семена от черен чай. В днешно време Турция е в първата шестица в световен мащаб по консумация на чай (дааа, всеки турист знае…) като вътрешната класация на Турция, води Черноморският район.
Ето и малко от самата технология.
След като се съберат листата се сушат като много се внимава температурата да не надвишава 45- 50 градуса и влажността на въздуха да не е повече от 5%.
За приготвянето на турският чай са необходими 2 чайника един върху друг. В долният се слага врялата вода, в горният сухи чаени листа за да се получи запарка. След като водата в долния чайник заври се прави запарката. И после както ви споменах в първата част сипваш от концентрираната божествена течност и доливаш вода.
От личен опит ви споделям, че най-добрият приятел на турският чай рано сутрин е турският Симид. (вероятно ще ви разкажа за него в друга статия) Като добавим и гледката към Босфора, мисля, че можем спокойно да кажем, че сме се докоснали до иделната комбинация. Само опитайте.
Насладете се. Ваш ред е.

снимка: Всезнайкото Google

автор: Тезджан Ферад- Джани