Универсален начин за навигиране

Универсален начин за навигиране

05/07/2019 Off By martha

През 2003 г. Мари Даке открила, че нощните животински видове, като Scarabaeus zambesianus, могат да се движат по поляризираната светлина на Луната. Десетилетие по-късно Даке открива, че друг вид, Scarabaeus satyrus, използва светлината на Млечния път, когато луната не е на разположение. Година по-късно тя разкрива, че дневните подвижни видове като Scarabaeus lamarcki гледат слънцето като водеща звезда. Сега Даке е открила още един инструмент в сетивната решетка на същия бръмбар.

24/06/2007, Maasai Mara, Kenya — Dung beetle pushing a ball of dung, Masai Mara National Reserve, Kenya, East Africa, Africa — Image by © James Hager/Robert Harding World Imagery/Corbis 42-21114429

Според проучване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, когато слънцето е в най-високата си точка в небето е безполезно за навигация, бръмбарите изоставят огнената топка и решават да следват вятъра. Резултатите показват, че животните могат да интерпретират два различни вида сигнали и изберат да използват един или друг вид в зависимост от условията около тях.

„Тези системи изглеждат изключително гъвкави“, казва Даке “което е очарователно, когато си представяш, че мозъкът им е с размера на сусам”

Учените провели серия от експерименти, в които регулируем светодиод замествал слънцето, а вентилатори създавали различни скорости и посоки на вятърния поток. Когато изкуственото слънце е било на високо, бръмбарите са избрали да се насочат чрез вятъра.

“Те ще следват вятъра, защото сега това е насоката, която използват”, казва Даке, която е експерт по невроекология. “Ако променим посоката на вятъра със 180 градуса, бръмбарът ще промени и посоката си на 180 градуса.”

Но нещата наистина станали интересни, когато екипът предотвратил достъпа на бръмбарите до някои от техните сензорни системи за навигация.

В един експеримент учените отстранили края на антената на насекомото, за което се смята, че им помага да усещат миризми. Подобно на другите, тези бръмбари успешно следват вятъра, когато слънцето е високо. Това подсказало, че бръмбарите усещат вятъра, а не миришат нещо в него. Бръмбарите, на които били премахнати целите антени, обаче, сякаш били изгубени. Животните не можели да усетят вятъра и в резултат на това нямали кормил на посоката, в която търкалят своята топка.